Пир за врани

Повален камък беше по-дълбока и по-бърза река от Червената вилка, а най-близкият брод бе на няколко левги нагоре по течението. Салът тъкмо беше тръгнал през водата с Уолдър Реки и Едвин Фрей, когато Джайм с двамата мъже стигна до кея. Докато чакаха да се върне, Джайм им каза какво иска. Сир Илин се изплю във водата.

Щом тримата слязоха от сала на северния бряг, една войнишка курва предложи на Силния глиган да го задоволи с уста.

— Духай на приятеля ми тука — отвърна сир Лайл и я бутна към сир Илин. Жената се изсмя и понечи да целуне Пейн по устните, но като видя очите му, се сви и побягна.

Пътеките между войнишките огньове бяха разкаляни, рядка кафява кал, омесена с конска тор и разровена от копита и ботуши. Накъдето и да погледнеше, Джайм виждаше близначните кули на дома Фрей по щитове и знамена, сини на сиво поле, наред с гербовете на по-малките домове, заклети на Брода: чаплата на Еленфорд, вилата на Хайг, трите клонки имел на лорд Чарлтън. Пристигането на Кралеубиеца не остана незабелязано. Старица, разпродаваща прасенца сукалчета от един кош, го зяпна, един рицар с полупознато лице се смъкна на коляно, а двама ратници — пикаеха в изкопа — се обърнаха и се опръскаха един-друг. „Сир Джайм“, подвикна някой след него, но той продължи, без да се обръща. Зърваше около себе си лица на мъже, които се беше опитвал да убие в Шепнещия лес, където Фрей се сражаваха под знамената с вълчището на Роб Старк. Златната му ръка висеше тежко на хълбока.

Правоъгълният павилион на Риман Фрей беше най-големият в лагера. Сивите му стени от зебло бяха съшити от квадрати, наподобяващи каменен зид, а двата му върха напомняха за Близнаците. Далеч не толкова „неразположен“, сир Риман явно се беше отдал на забавление. Иззад платнените стени се носеше пиянски женски смях, примесен със звуците на лютня и глас на певец. „С вас ще се разправям по-късно, сир“, помисли Джайм. Уолдър Реки стоеше пред своята палатка и говореше с двама ратници. Щитът му носеше герба на дома Фрей, с обърнати цветове и червена ивица косо през двете кули. Копелето видя Джайм и се намръщи. „Най-хладното подозрение, което съм виждал. Този е по-опасен от всеки от законните си братя“.

Бесилката беше вдигната на десет стъпки над земята. В подножието й стояха двама копиеносци.

— Не можете да се качите без позволението на сир Риман — каза единият на Джайм.

— Според това — мога. — Джайм потупа с пръст дръжката на меча. — Въпросът е през трупа ти ли трябва да мина?

Копиеносците се отдръпнаха.

Владетелят на Речен пад стоеше на бесилката, вторачен в дупката в пода. Босите му крака бяха черни, покрити с напукана кал. Беше само по прогизнала копринена риза на червените и сини ивици на Тъли… и примката на шията. Щом чу стъпките на Джайм, вдигна глава и облиза пресъхналите си, напукани устни.

— Кралеубиецо? — Очите му се разшириха, щом видя сир Илин. — По-добре меч, отколкото въже. Направи го, Пейн.

— Сир Илин — каза Джайм. — Чухте лорд Тъли. Направете го. Мълчаливият рицар стисна големия меч с двете си ръце. Дълъг беше и тежък, и остър, колкото можеше да е проста стомана. Напуканите устни на Едмур замърдаха беззвучно. Щом сир Илин вдигна меча нагоре и назад, той затвори очи. Замахна и мечът изсвистя…

— Не! Спрете! Не! — Едвин Фрей се качи задъхан при тях. — Баща ми идва. Бърза, колкото може. Джайм, ти трябва да…

— Милорд ще ми отива по-добре, Фрей — прекъсна го Джайм. — И няма да е зле да избягвате всяко трябва в думите си, насочени към мен.

Сир Риман се изкачи с тежки стъпки на платформата, придружен от пачавра с чорлава сламена коса, пияна колкото него. Роклята я покриваше отпред, но някой бе развързал връзките й до пъпа и гърдите й се бяха изсипали навън. Бяха едри и тежки, с големи кафяви зърна. На главата й стоеше кривната коронка от кован бронз, с всечени руни и увенчана с остриета на малки черни мечове. Видя Джайм и се изсмя.

— Седем ада, а този пък кой е?

— Лорд-командирът на Кралската гвардия — отвърна с хладна учтивост Джайм. — Бих могъл да попитам същото за вас, милейди?

— Лейди? Не съм лейди. Аз съм кралицата.

— Сестра ми ще се изненада, като го чуе.

— Коронова ме самият лорд Риман. — Поклати пищните си бедра. — Аз съм кралицата на курвите.

„Не. И тази титла я държи сладката ми сестричка“, помисли Джайм.

Сир Риман намери кураж да проговори.

— Затваряй си устата, парцал. Лорд Джайм не иска да слуша курвенски глупости. — Този Фрей беше набит, с широко лице, малки очи и тлъсти гуши. Дъхът му вонеше на вино и лук.

— Кралици ли правим, сир Риман? — попита хладно Джайм. — Тъпо. Тъпо колкото тази работа с лорд Едмур.

— Дадох предупреждение на Черната риба. Казах му, че Едмур ще умре, ако не предаде замъка. Наредих да се вдигне тази бесилка, за да им покажем, че заплахите на сир Риман Фрей не са празна приказка. При Морския страж синът ми Уолдър направи същото с Патрик Малистър и лорд Джейсън се покори, но… Черната риба е студен човек. Отказа ни, тъй че…

— …тъй че обесихте лорд Едмур? Мъжът пред него почервеня.