Пир за врани

— Щурмуването на стените ще е кръвопролитие — рече Адам Марбранд. — Предлагам да изчакаме безлунна нощ и да пратим десетина избрани мъже през реката в лодка, с приглушени весла. Могат да изкатерят стените с въжета и куки и да отворят портата отвътре. Аз ще ги водя, ако съветът реши.

— Глупост — заяви копелето Уолдър Реки. — Сир Бриндън няма да го подведеш с такива хитрини.

— Пречката е Черната риба — съгласи се Едвин Фрей. — Шлемът му е с черна пъстърва на гребена и лесно се отличава отдалече. Предлагам да доближим обсадните кули, да ги напълним със стрелци и да атакуваме стените. Това ще доведе сир Бриндън на бойниците, с все шлема му. Стрелците да си намажат стрелите с говна и да вземат шлема му за мишена. Щом сир Бриндън умре, Речен пад е наш.

— Мой! — изцвърча лорд Емон. — Речен пад е мой! Рожденият белег на лорд Карил потъмня.

— Говната ли ще са твоят принос, Едвин? Смъртна отрова, не се съмнявам.

— Черната риба заслужава по-благородна смърт и аз съм този, който ще му я даде. — Силния глиган удари с юмрук по масата. — Ще го предизвикам на двубой. Боздуган, брадва или меч, все едно. Старецът ще ми е мръвката.

— Че защо да ви приема предизвикателството, сир? — попита сир Форли Престър. — Какво може да спечели от такъв дуел? Ще вдигнем ли обсадата в случай, че спечели? Не го вярвам. Нито ще го повярва той. Двубой няма да донесе нищо.

— Бриндън Тъли го знам откакто бяхме скуайъри двамата, на служба при лорд Дари — заговори Норбърт Ванс, слепият владетел на Атранта. — Ако се съгласят господата, да ида да поговоря с него и да се опитам да го накарам да разбере колко безнадеждно му е положението.

— Разбира го той много добре — каза лорд Пайпър. Беше нисък, дебел и кривокрак, с буйна рижа коса, бащата на един от скуайърите на Джайм — приликата с момчето беше неоспорима. — Той съвсем не е глупав, Норбърт. Има очи… и достатъчно разум, за да се предаде на такива като тези. — Махна грубо към Едвин Фрей и Уолдър Реки.

Едвин настръхна.

— Ако милорд Пайпър намеква, че…

— Не намеквам, Фрей. Казвам каквото мисля открито, като честен човек. Но вие какво разбирате от честност? Подли и лъжливи невестулки, това е цялата ви сган. По-скоро бих изпил половница с пикня, отколкото да приема думата на който и да било Фрей. — Надвеси се над масата. — Къде е Марк, на това ми отговори? Какво направихте със сина ми? Беше гост на проклетата ви сватба.

— И ще си остане наш почетен гост — заяви Едвин. — Докато не докажете лоялността си към Негово величество крал Томен.

— Петима рицари и двайсет и пет ратници отидоха с Марк в Близнаците — отвърна Пайпър. — И те ли са ваши гости, Фрей?

— Някои от рицарите може би. Другите получиха каквото заслужават. Няма да е зле да си държите зад зъбите изменническия език, Пайпър, ако държите наследникът ви да се върне цял.

„Съветите на баща ми никога не тръгваха така“, помисли Джайм. Пайпър скочи и изръмжа:

— Това го кажи с меча в ръка, Фрей! Или знаеш да се биеш само с говна?

Острото лице на Фрей пребледня. Уолдър Реки до него се изправи.

— Едвин не борави с меча… но аз да, Пайпър. Ако имате повече забележки, елате да ми ги кажете отвън.

— Това е военен съвет, а не война — напомни им Джайм. — Седнете и двамата. — Не помръднаха. — Веднага!

Уолдър Реки си седна. Лорд Пайпър не се усмири толкова лесно. Измърмори ругатня и излезе от палатката.

— Да пратя ли хора да го довлекат обратно, милорд? — попита сир Давен.

— Сир Илин пратете — прикани Едвин Фрей. — Трябва ни само главата му.

Карил Ванс се обърна към Джайм.

— Лорд Пайпър го каза от скръб. Марк е първородният му син. Онези рицари, които го съпроводиха до Близнаците, бяха племенници и братовчеди, до един.

— Предатели и бунтовници искаш да кажеш — изръмжа Едвин Фрей.

Джайм го погледна хладно.

— Близнаците също бяха взели страната на Младия вълк. А след това го предадохте. Това ви прави два пъти по-големи изменници от Пайпър. — Видя с удоволствие как Едвин се вкисна и усмивката му умря. „Достатъчно съвет изтърпях за един ден“. — Приключихме. Заемете се с подготовката си, господа. Ще атакуваме призори.

Благородниците заизлизаха от палатката. Вятърът бе задухал от север и до носа на Джайм стигна вонята от лагера на Фрей отвъд Повален камък. На другия бряг, на високата сива платформа на бесилката стоеше самотен Едмур Тъли, с клупа на шията.

Леля му си тръгна последна — всъщност предпоследна, с мъжа си по петите.

— Лорд племеннико — заинати се Емон, — тази атака на владението ми… не трябва да го правите. — Запреглъща и ябълката на гърлото му заподскача. — Не трябва! Аз… забранявам. — Пак беше дъвкал горчивец — на устните му изби розова слюнка. — Замъкът е мой, имам си документ. Подпечатан от краля, от малкия Томен. Аз съм законният владетел на Речен пад и…

— Не си, докато е жив Едмур Тъли — сряза го лейди Джена. — Той е с меко сърце и глава, знам, но докато е жив, е опасен. Какво смяташ да направиш за това, Джайм?

„Черната риба е опасният, не Едмур“.

— Едмур го оставете на мен. Сир Лайл, сир Илин. Придружете ме, ако обичате. Време е да я посетя тази бесилка.