Пир за врани

— Тирион знаеше — напомни му тя. — Кой знае какво е разправяло мръсното джудже и пред кого? Чичо Кеван е най-малкото зло. Върховният септон… Тирион му даде короната, след като дебелият умря. Той също може да знае. — Пристъпи към него. — Ти трябва да си Ръката на Томен. Не мога да се доверя на Мейс Тирел. Ако е замесен в смъртта на баща ни? Може да е заговорничил с Тирион. Дяволчето може да е на път за Планински рай…

— Не е.

— Стани моята Ръка — примоли се тя — и двамата ще властваме заедно над Седемте кралства, като крал и кралица.

— Ти беше кралица на Робърт. Но няма да си моя.

— Щях да бъда, ако смеех. Но синът ни…

— Томен не е мой син, както не беше и Джофри. — Гласът му прозвуча твърдо. — Ти и тях направи синове на Робърт.

Сестра му трепна.

— Ти се закле да ме обичаш винаги. Не е любов да ме принуждаваш да моля.

Джайм подуши страха й дори през задушливата воня от трупа. Искаше му се да я вземе в прегръдката си и да я целуне, да зарови лицето си в златните й къдрици, да й обещае, че никога повече няма да я нарани… „Не тук — каза си, — не тук, пред боговете и татко“.

— Не. Не мога. Няма да стана.

— Нужен си ми. Нужна ми е другата ми половина. — Дъждът трополеше високо горе в прозорците. — Ти си аз и аз съм ти. Имам нужда да си с мен. В мен. Моля те, Джайм. Моля те!

Джайм погледна да се увери, че лорд Тивин не се надига с гняв от ковчега си, но баща му си лежеше изстинал, вкочанен и гниещ.

— Създаден бях за бойното поле, не за залата на съвета. А вече може да не съм годен и за това.

Церсей изтри сълзите си с дрипавия ръкав.

— Добре. Щом искаш бойни полета, ще ти дам бойни полета. — Дръпна сърдито качулката над главата си. — Глупава бях, че дойдох. Глупава бях дори че те обикнах. — Стъпките й шумно отекнаха в тишината. По мраморния под останаха само мокри петна.

Утрото дойде почти ненадейно. Щом стъклото по купола взе да просветлява, безброй дъги заблещукаха по стените, пода и колоните и окъпаха тялото на лорд Тивин в разноцветно сияние. Ръката на краля гниеше видимо. Лицето му бе придобило зеленикава патина, а очите се бяха превърнали в черни вдлъбнатини. Страните му се бяха напукали, а през люспите на великолепната златно-пурпурна броня се процеждаше мръсна бяла слуз и се сбираше на локва под тялото му.

Септоните го забелязаха първи, щом се върнаха след утринните си приношения. Запяха песнопенията си, заредиха молитвите си и сбърчиха носове. На един от Преблагочестивите толкова му призля, че се наложи да го изнесат. Скоро след това се изсипа рояк новаци, разлюляха кандила и въздухът се насити с благовоние, а саркофагът потъна в гъст облак дим. Дъгите се стопиха в парфюмираната мъгла, но вонята се задържа — сладникава миризма на гниеща плът. На Джайм му се гадеше.

После отвориха вратите. Тирелите бяха сред първите влезли, както подобаваше на ранга им. Марджери бе донесла огромен букет златни рози. Постави ги с показна почтителност в подножието на постамента на лорд Тивин, но задържа една и я поднесе към носа си, щом зае мястото си на каменната скамейка. „Момичето е не само красиво, но и умно. На Томен можеше да му се падне много по-лоша кралица. Случвало се е на други“. Дамите от антуража на Марджери последваха примера й.

Церсей изчака всички да заемат местата си, преди да влезе с Томен. Сир Озмунд Черно котле крачеше до тях с бялата си лъскава ризница и бял вълнен плащ.

„… лъжлива курва, ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, доколкото знам…“

Джайм беше виждал Черно котле гол в банята, виждал беше черните косми на гърдите му и още по-грубия храсталак между краката му. Представяше си яките му гърди, притиснати в гърдите на сестра му, космите, дращещи меката й кожа. „Не би могла да направи това. Дяволчето лъже“. Предено злато и черна тел, сплетени и потни. Сякаш виждаше тесните бузи на Черно котле, стягащи си при всеки негов тласък. Сякаш чуваше в ума си стоновете й. „Не. Това е лъжа“.

Със зачервени очи и пребледняла, Церсей се качи по стъпалата, коленичи до баща им и придърпа Томен до себе си. Момчето се присви от страх пред гледката, но майка му го стисна за китката, преди да е побягнало. „Моли се“, прошепна му и Томен се опита. Но беше само на осем, а лорд Тивин беше въплътеният ужас. Отчаяно поемане на дъх и Томен извърна глава и захлипа. „Престани!“, изсъска Церсей. Томен завъртя глава, преви се и заповръща. Короната му падна и се затъркаля по мраморния под. Майка му се отдръпна отвратена, а кралят вече тичаше към вратите толкова бързо, колкото можеха да го носят осемгодишните му крака.

— Сир Озмунд, сменете ме — каза рязко Джайм, щом Черно котле се обърна да подгони короната. Връчи му златния меч и закрачи бързо след краля. Догони го и го хвана в Коридора на Светилницете, пред очите на двайсетина стъписани септи.

— Без да искам — проплака Томен. — Утре ще се справя по-добре. Мама казва, че кралят трябва да е пример за всички, но от миризмата ми прилоша.

„Няма да стане така. Твърде много наострени уши и любопитни очи“.

— Да излезем навън, ваше величество.