Пир за врани

Бриен не беше мислила да нощува в Дъскъндейл, но може би щеше да е за добро. Не знаеше дали лордът е в замъка си, нито дали ще се съгласи да се види с нея. Благодари на художничката и тръгна към хана. Над вратата му под железен шип се полюшваха седем дървени меча. Бялата им боя беше напукана и се лющеше, но Бриен знаеше какво означават. Бяха за седемте сина на Дарклин, спечелили белите плащове на Кралската гвардия. Никой друг дом в цялото кралство не можеше да се похвали с толкова. „Били са славата на своя дом. А сега са знак над вратата на хан“. Бутна я, влезе и попита ханджията за стая и баня.

Настаниха я на втория етаж. Една жена с черно рождено петно на лицето й донесе дървено корито, после и вода, ведро по ведро.

— Останали ли са някои Дарклин в Дъскъндейл? — попита Бриен, локато сядаше в коритото.

— Ами, от Дарки, Чернилките. И аз съм от тях. Мъжът ми вика, че преди да се вземем, съм била Дарки, а след туй съм станала още по-черна. — Жената се засмя. — В Дъскъндейл камък да хвърлиш, все ще удариш някой Дарки или Даркуд, или Даргуд, но от господарските Дарклини всички си отидоха. Лорд Денис беше последният, милият млад глупак. Знаете ли, че Дарклините са били крале в Дъскъндейл, преди да дойдат андалите? Като ме гледате така, няма и да разберете, но и аз имам кралска кръв. Разбирате ли? „Ваша милост, още халба ейл“, трябва да ги карам да ми викат. „Ваша милост, нощното гърне трябва да се опразни, и донеси малко дърва, ваша милост проклета, че огънят ще загасне“. — Засмя се и доизсипа ведрото. — Та така. Водата достатъчно ли е топла?

— Става. — Беше си почти студена.

— Щях да донеса повече, ама щеше да се разплиска. Пък и момиче като вас пълни цялото корито.

„Да де, тясно коритце като това“. В Харънхъл коритата бяха грамадни и направени от камък. Къпалнята плуваше в пара… а Джайм беше минал през тази мъгла гол, както майка го е родила, наполовина труп, наполовина — бог. „И влезе в коритото с мен“, помисли тя и се изчерви. Взе калъпа сапун и се затърка под мишниците, мъчеше се да върне в ума си лицето на Ренли.

Водата изстина съвсем, но Бриен беше от чиста по-чиста. Облече си същите дрехи, които бе смъкнала, и стегна здраво колана на меча на кръста си. Ризницата и шлема остави, да не изглежда толкова заплашително. Хубаво беше, че може да се поразтъпче. Стражите при портата на замъка бяха в кожени жакети, със знаци с кръстосани бойни чукове на бял салтир1.

— Искам да говоря с господаря ви — каза Бриен. Единият се изсмя.

— Много високо ще трябва да викаш.

— Лорд Рикър замина за Девиче езеро с Рандил Тарли — рече другият. — Остави сир Руфус Лийк за кастелан, да се грижи за лейди Рикър и младите.

Придружиха я до Лийк. Сир Руфус се оказа нисък набит мъж с посивяла брада и без ляв крак.

— Ще ме извините, че не ставам — каза й. Бриен му връчи писмото, но Лийк не можеше да чете, тъй че я прати при майстера, плешив мъж с теме на петна и рижи четинести мустаци.

Като чу името Холард, майстерът се намръщи раздразнено.

— Колко пъти трябва да я пея тая песен? — Физиономията й сигурно я беше издала. — Да не мислите, че сте първата, дошла да разпитва за Донтос? По-скоро двайсет и първата. Златните плащове бяха тук дни след убийството на краля, с пълномощие на лорд Тивин. А вие какво имате?

Бриен му показа писмото с печата и детинския подпис на Томен. Майстерът отвърна с хмммм и хррр, опипа восъка и накрая й върна писмото.

— Изглежда редовно. — Седна на високото столче без облегалка и й махна да се настани на другото. — Сир Донтос изобщо не го познавам. Напуснал е Дъскъндейл още като момче. Вярно, Холардите някога бяха благороден род. Знаете ли им герба? Червена розета на розово, с три златни корони на синьо горно поле. Дарклините са били дребни кралчета в Героичния век и трима са взели жени от Холард. По-късно малкото им владение било погълнато от по-големи кралства, но Дарклините са устояли, а Холардите са им служили… да де, макар и с непокорство. Знаете ли това?

— Малко. — Майстерът й беше казвал, че тъкмо Опълчването на Дъскъндейл довело до лудостта на крал Ерис.

— В Дъскъндейл още си го обичат лорд Денис, въпреки злочестините, които им донесе. Винят лейди Серала, жена му от Мир. Дантеленото влечуго и викат. Да се беше оженил лорд Дарклин за някоя Стонтън или Стоукуорт… е, нали го знаете простолюдието. Дантеленото влечуго, казват, напълнило ухото на мъжа си с мирска отрова, и лорл Денис се вдигна срещу краля си и го взе в плен. Старши оръжейникът му сир Саймън Холард пък посече сир Гуейн Мършавия от Кралската гвардия. Половин година Ерис го държаха зад тези стени, докато Кралската ръка седеше извън Дъскъндейл с могъщото си войнство. Лорд Тивин имаше достатъчно сила да щурмува града, когато пожелае, но лорд Денис заплаши, че при първия знак за щурм ще убие краля.

Бриен помнеше какво ставаше по-нататък.

— Кралят беше спасен. Баристан Храбрия го изведе.