По непознати пътеки

— С най-голямо удоволствие — отговори запитаният. — Не един и двама вече са падали под ножовете ни и за мен ще бъде истинско блаженство, ако тези така наречени джентълмени склонят на твоето предложение. За съжаление аз съм убеден, че няма да им стиска да се решат. Да лъжат, могат като разпрани, ама дали и да се бият? Pshaw!

Аз хвърлих един въпросителен поглед към Винету; той отговори утвърдително само с клепачи. Ето защо казах:

— Това е фукльовщина, повече нищо! Ако се съгласим с предложението, те веднага ще го оттеглят.

— Да го оттеглим? — разкикоти се гръмогласно Грайндър. — Двама такива прочути и опасни ножари като нас щели да отстъпят! Тая мисъл е толкова смешна, толкова тъпа, та чак не намирам думи да я окачествя.

Двамата продължиха още доста време да ни се присмиват по този начин, додето не донесох предложение при председателстващия да признае двойния дуел като Божи съд. Изразът Божи съд предизвика отново веселостта на обвиняемите, които бяха буквално горди с това, че не вярват в Бога. Те бяха напълно убедени, че ние сега само от немайкъде и привидно сме се съгласили на дуела, ала вечерта със сигурност ще офейкаме. Капитанът пък, който знаеше кои сме и следователно нямаше защо да се страхува за нас, обяви съгласието си с моето предложение и ето как бе определено, че ние четиримата, всеки въоръжен с нож, ще бъдем зарезени в една празна плевня от осем часа вечерта до осем часа сутринта, за да решим с бой въпроса за вината или невинността на обвиняемите. Докато биваха отвеждани, типовете пак ни осмяха и на излизане ни подметнаха такива обидни думи, които тук ми е невъзможно да възпроизведа. Те бяха естествено отново заключени. Цялата им крепка увереност се базираше на две обстоятелства: че бяха много грижливо претърсени, без да е била открита и следа от задигнатото злато, и че ни смятаха за плашливи новаци, на които хич през ум няма да мине довечера в осем да са още във форт Хиллок.

Когато бяха изведени, капитанът естествено не се осмели да ни даде някакъв съвет. За него изходът от дуела между Винету и Олд Шетърхенд и двама такива безделници беше несъмнен и целият гарнизон на укреплението беше запленен от това, че тук ще се разиграе едно такова изключително интересно събитие.

Ние огледахме плевнята. Тя се намираше под едно дърво и беше скована от груби дебели дъски. От външната страна на врата беше натъкмено едно дълго и тежко дървено резе. Понастоящем във вътрешността нямаше нищо друго освен малко плява, която лежеше в десния заден ъгъл.

Ние бърборихме с офицерите почти до осем часа, без специално да споменаваме дуела. Но арестантската стража неколкократно предаде, че Грайндър и Слек току подпитвали дали сме още тук. Точно в осем часа те бяха отведени при плевнята и получиха своите ножове. После ние предадохме на капитана всичките си оръжия, без ножовете, разбира се, взехме топлите си одеяла и се оставихме да ни поведат към арената на битката. Пристъпихме с капитана и лейтенантите във вътрешността на плевнята; един войник освети с треска борина. Грайндър и Слек се облягаха на задната стена с ножове в пестниците.

— Ето ги че идат! — подигра се Грайндър. — Те летят към гибелта като комарите към светлината. Защо да чакаме до утре заран? Вратата може да бъде отворена още след четвърт час, тъй като дотогава ние ще сме предали типовете на пъкъла!

Тия приказки трябваше да прозвучат много самоуверено, ала ние добре доловихме, че гласът му потреперваше. След като сметката им, че ще духнем, се бе оказала крива, настъпи страхът. Докато ние проснахме одеялата си в ъгъла вдясно, сякаш се канехме после там да се установим, капитанът разясни на самохвалковците:

— Действително е възможно работата да стане толкова бързо, както си мислите, но много вероятно с тъкмо противоположния резултат. Та вие изобщо не знаете кои са всъщност мистър Бейър и неговият индианец.

— Кои ще са! — изхили се Слек. — Хора, които имат още жълто на устата. Бог да ме направи хахо в тоя плевник, ако тия типове имат след изтичането на един час и една-едничка капка кръв във вените си!

— Я престанете най-сетне с вашите богохулства! Ако думите ви тръгнат към изпълнение, то няма да напуснете това място другояче освен единият сляп, а другият побъркан. И сега най-после трябва да узнаете с кого си имате работа. Тези джентълмени са именно Олд Шетърхенд и неговият червен приятел Винету, за които съм убеден, че ще напуснат тази плевня напълно невредими.

— Олд… Шет… Вин…! — прозвуча откъм задната стена.

От страх те не можаха дори да изрекат напълно имената и мина доста време, преди Грайндър да прибави:

— Нека веднага ослепея, ако това не е една нагла и съвсем проклета лъжа!

Тогава аз отидох при него, хванах го с дясната ръка за колана, издигнах го високо и така го запратих към стената, че всички диреци и дъски изпращяха. После се върнах, без дума да кажа, на мястото си. Но вместо мен заговори комендантът, докато Грайндър се надигаше, охкайки и проклинайки, от земята: