Под черния флаг

В този момент се чу леко шумолене. Жан застана неподвижно и погледна към страната, откъдето дойде шумът. Тогава видя на полянката някакво животно, което в първия миг му се стори недействително. Цялото бе покрито с остра като бодли четина. То пристъпваше уверено, забило глава към земята, а около него се вдигаше облак от пръст и листа. Жан не бе виждал никога глиган, но го позна. Не се уплаши, само изпита желание да го наблюдава колкото се може по-дълго. Той замря на мястото си и със затаен дъх разглеждаше животното.

Изведнъж обаче глиганът усети присъствието му. Той вдигна глава и подуши наоколо. След това се изви, направи рязко полукръг и отмина в галоп. Жан се изправи и проследи с поглед тичащото животно. Тогава ненадеен изстрел наруши тишината. Смъртно засегнат, големият глиган се строполи, търколи се и остана да лежи на едната си страна с отпуснати крака. Тогава прокънтя някакъв победоносен глас и преди да бе видял кой извика, Жан разбра, че отново е попаднал на хора.

Глава V С ШАПКА НА БУКАНИЕР

Хора! Никога не можеше да им убегне. Жан добре знаеше това и преди, когато се залъгваше с мисълта, че би могъл да живее на острова сам, като дивак. Не се живее без другите хора. И после, защо да живее без тях? Та да не са всички само жестоки господари и господа дьо ла маровци!

В мига, когато прокънтя гласът под дърветата, Жан видя човека, който бе извикал. Това беше исполин, облечен с панталони до коленете, с риза и рубашка от груб плат. На главата си носеше особена шапка с козирка. Краката му бяха обути с груби обувки от телешка или свинска кожа, а през рамо носеше някакъв навит брезент, който навярно служеше за палатка. В ръката си държеше дълга, необикновено голяма пушка. Изненадан, Жан се изправи, но преди още да бе разгледал човека, изскочи още един мъж, брадат като първия, а заедно с него и кучета, които се нахвърлиха върху убитото животно!

— Ей, убито е! — извикаха мъжете.

В същия момент забелязаха Жан.

Все още под впечатление на преживения през нощта страх с бързо движение Жан опита да се скрие. Той чу обаче гласове, говорещи на френски език, и видя двамата мъже, които му правеха някакви знаци; не изглеждаха враждебни, а напротив. Те изразяваха задоволството си от успешния лов и като че ли искаха да го споделят с непознатия, който бе свидетел на победата им. И така Жан се приближи.

— Ела, момчето ми — каза първият, поставяйки победоносно крак върху простряното животно. — Добър удар, нали? Глиганът тичаше, а пък аз бях на не по-малко от осемдесет стъпки от него-току-що премерих. Но какво правиш по това време в гората без пушка — възкликна той, като забеляза, че Жан не носи оръжие.

Жан се затрудни в отговора, ала с облекчение забеляза, че човекът отклони вниманието си към кучетата, които хапеха главата и бутовете на глигана. Той се мъчеше да ги отстрани с ритници.

— Ей, пуснете! Не вие, а нашият приятел го подгони, ако не се лъжа — викаше той, сочейки Жан.

— Да — отговори Жан. — Аз го наблюдавах известно време, той ме подуши или ме видя, побягна и вие го убихте.

Насам ли е твоята гупа9? — запита, обръщайки се към Жан, вторият човек.

Жан не знаеше какво значи гупа и се зачуди.

— Но — додаде другият — ти като че нищо не знаеш за живота на острова. Впрочем откъде идваш?

Жан измисли някаква история и другите повече не го разпитваха. Очевидно не бяха много любопитни. За тях беше важно едно: младежът бе на острова и искаше да живее там. Известни им бяха както предимствата, така и трудностите на такъв живот. А освен това се нуждаеха от помощник:

— Не би ли желал да се присъединиш към нас? — попитаха те.

— Но вие какви сте?

Как може да задаваш подобен въпрос? Буканиери10, разбира се! Казвам се Ренжар. Роден съм в Сент Омер, а другарят ми се нарича Авиньон. Той е южняк, но това не пречи да се разбираме. Нашата гупа е съвсем наблизо. Бяхме тръгнали на експедиция. А, ти не знаеш какво е гупа. Добре! Не може да се нарече къща, по-скоро е малка колиба, където се приютяваме. А когато сме далеч, опъваме палатките, които си носим през рамо. Прекарваме нощта там, където ловуваме. Те ни предпазват от комари, за да можем да спим.

— С удоволствие ще се присъединя към вас. Ще ви помагам, доколкото мога. Нямам обаче пушка, а и не разбирам много от лов.

— Ще те научим. Това увлича, а носи и печалба. Ти изглеждаш здрав и пъргав. Можеш да ни бъдеш добър помощник. Имахме наемни слуги, но на свой ред и те станаха ловци. И така, в началото ще ни служиш, докато се научиш, и до момента, когато намериш начин да си купиш пушка, ще получаваш съответна част от лова ни. Междувременно ще получаваш по някоя пара за всяко убито животно. Това ще ти даде възможност един ден да докараш от господин Браши от Диеп или от господин Гелен от Нант оръжие като нашето.

С гордост Ренжар показа пушката си, която надвишаваше много обичайните размери.