Поглед в мрака

— Навън — заповяда той и сам тръгна към платнището. Стенуолд излезе след него на утринната светлина и видя как Втора имперска армия е развалила строя си и войниците прибират ударно палатки и багаж.

— Какво става, да опустее дано? — вдигна вежди Стенуолд.

— Можех да постъпя както е редно и да нанижа теб и паякородната ти уличница на копията, но какво щях да спечеля от това, освен да си създам още врагове, с които нямам време да се занимавам? — изграчи с продран глас генералът. — Бих могъл дори да превзема града ви, още днес, но какъв е смисълът, щом вече не мога да оставя хора, които да удържат завоеванието. Когато отново се срещнем, войнемайстор Трудан, спомнете си какво съм можел да направя. — Примигна, вперил поглед в белите стени на Колегиум, белязани и почернени тук-там от атаките на неговата армия. — А сега тръгвайте. Вземете си жената и ескорта и се прибирайте по живо, по здраво у дома.

Като гледаше от стените сега, му се струваше невероятно, че само преди броени дни в полето е имало цяла имперска армия на стан. Осородните се бяха изнесли светкавично и почти без да оставят следа.

Вече и в Колегиум бяха научили новината за кървавата разправа в имперската столица, случила се една десетница преди Тинан да разпъне палатките си пред портите на техния град. Новина, заради която генералът и всички висши офицери бяха потеглили по спешност към имперската столица.

Стенуолд облегна лакти на зидания парапет.

— Видял съм много обсади и битки — каза той — и никак не съжалявам, че тази беше прекъсната по средата.

— Същото важи и за мен — заяви паякородният до него.

— Ти нали си боен лорд? — позасмя се Стенуолд. — Боевете са ти работата и прочие?

Теорнис се изкиска.

— Титлата е изцяло церемониална, войнемайсторе. Щастлив съм, че се отървах от нея. Вече съм обикновен човек. Като се върна у дома, ще ме сложат на мястото ми.

— Няма ли да те посрещнат като герой?

— Ти не познаваш моите хора — изтъкна паякородният. — Победих армия и спечелих война, осигурих нови съюзници на народа си, но ще съм много голям късметлия, ако ме пратят някъде далеч, толкова далеч, че никой да не помни къде точно са ме натирили. Аз изложих на риск богатството и позицията на семейството си, рискувах дори суверенитета на Паешките земи. Макар че осородните се изтеглиха от Селдис, семейството няма да ми прости лесно. Не, изобщо не бързам да се връщам у дома и не копнея да чуя духовата музика при посрещането.

Колегиумското летище още пустееше. Покрай векианската обсада и войната с Империята въздушната търговия още не беше възстановила позициите си в града. Откъм морето духаше студен вятър и Стенуолд съжали, че не си е взел наметало. „Остарявам“ — помисли си той. Ариана би възразила горещо, разбира се, и макар че възраженията й биха били откровена лъжа, пак биха стоплили сърцето на Стенуолд. Тя беше сред малцината, решени да извлекат полза от края на войната. Нещо като вроден инстинкт на паякородните, може би. Беше излязла рано-рано и сигурно обикаляше града и убеждаваше разни хора да подкрепят кандидатурата й за член на Събранието.

Широкоплещестият сарнианец чакаше отговора му.

— Хайде, майстор Трудан, какво мислиш? — Поне той беше зарязал титлата „войнемайстор“. Всички други, уви, продължаваха да го наричат така, сякаш напук.

— Не знам дали мога да си го представя — каза накрая Стенуолд. — Нов град в Равнините.

— Аз пък не е нужно да си го представям — заяви едрият мравкороден. — Защото с очите си видях как му копаят основите. Всички оцелели от хората на Салма и още цял куп ентусиасти от чуждестранния квартал на Сарн. Копаят като луди, казвам ти. Искат да си построят свободен град. Град на всички раси. — Балкус поклати изумено глава. — Не бях чувал за такова нещо, ама е факт. Той накара сарнианците да обещаят и се погрижи обещанието им да стигне до всички. — Ръцете му стиснаха лекичко раменете на дребната мухородна жена, която стоеше до него, облегнала глава на корема му.

— И кой ще го управлява? — поинтересува се Стенуолд.

— О, това със сигурност ще ти хареса. Имат си нещо като съвет, чиито членове се избират пряко от всички граждани, точно като при вас. Един дедик, Сфайот му е името, та той сега е говорител… е, викат му стюард или нещо такова. Нейният стюард е. Сещаш се, на шареното момиче.

Стенуолд кимна. Самият той никога не се беше срещал лично със Скръб в окови, любимата на Салма.

— Тя как го приема?

— Не се вижда с никого — отвърна тъжно Балкус. — С никого, освен със съветниците си. Хората там много я обичат, повече, отколкото сарнианците обичаха царицата си дори. Казват, че правят всичко заради нея… и заради него. Той беше добър човек.

— Да, такъв беше.

— Ще нарекат новия град Принцеп Салмае.

Стенуолд помълча, докато се разнесе буцата в гърлото му.

— Изненадан съм, че не си останал там. Звучи забележително, както го описваш.