Поглед в мрака

— О, ще се върна — каза без колебание Балкус. — Дойдох да взема Спера, после и двамата отиваме там. Надявам се, че сега, след войната, ще мога да живея близо до Сарн, без те да ме погнат или мен да ме сграбчи носталгията. Никога няма да съм пак истински сарнианец, а и… — „А и Спера никога не би стъпила отново в Сарн.“ Не беше нужно да го казва, подразбираше се. — Ама си помислих, че преди да се върна там, може да ида с Паропс и да видя как ще изтласкат осородните от Тарк. Таркианците знаят, че в близко бъдеще никой няма да дойде и да им опожари повторно града. — Балкус се ухили изведнъж. — Някои казват, че Паропс щял да им стане цар, ама това са глупости. Той си е командир, нито повече, нито по-малко.

Въздушният кораб, който Стенуолд следеше с поглед от известно време, вече се спускаше бавно към летището. Възможностите бяха две… различил по-ясно силуета му, Стенуолд разбра кой от двата дирижабъла е пристигнал пръв — „Скокливата мома“, собственост на надеждния и винаги готов да помогне авиатор Йонс Аланмост. Йонс беше заминал да изпълни една последна поръчка на Стенуолд, преди да отпраши, по собствените му думи, към Федерацията, за да си търси късмета. Летищните механици се втурнаха да привържат въжетата на „Момата“ и Стенуолд тръгна към кораба.

Йонс вече се спускаше по въже от палубата, ала пасажерът, когото Стенуолд очакваше със свито сърце, просто скочи на парапета, пристъпи напред, разпери криле и кацна тромаво на земята.

Стенуолд понечи да каже нещо, но не намери нужните думи.

Затова просто тръгна към нея, изтръпнал от изражението, което изопваше лицето й и казваше всичко. Челядинка Трудан в униформа на минаски боец, с меч на кръста, който носеше така естествено, че в първия момент Стенуолд дори не го забеляза. Лицето й обаче не беше лице на триумфиращ боец, а на вдовица.

Разбрала го бе още в Мина, в онзи ужасен миг. По-късно щеше да разкаже на Стенуолд как накарала Аланмост да я закара с „Момата“ до Тарн, как някаква молецородна излетяла да ги пресрещне и неохотно й съобщила онова, което Че вече знаела в сърцето си — че Ахеос провиждащият, пионката на Даракион, е мъртъв. Тя плакала, молила ги, докато не ги ядосала толкова, че те запънали стрели в лъковете си и заплашили да я убият, а Аланмост я завлякъл насила обратно в кораба. Дори не й позволили да види тялото му.

Сега, на летището, Че изведнъж му се стори толкова променена, толкова сурова, че Стенуолд се закова на място. Гледаше я и не знаеше как да постъпи. А после тя го зърна и отново заприлича на старата Че, на неговото момиченце. Видя го и се хвърли в прегръдките му.

— Чичо Стен!

„Жива си. Чук и клещи, поне ти си жива и здрава.“ Продължи да я притиска към гърдите си, докато тя не се размърда, останала без въздух.

Таки пристигна на следващия ден, прелетяла над морето в търбуха на фикс без спирка чак от Порта Мавралис. Никой на летището не я познаваше, затова решиха, че е дошла от Егел или Меро, но бързо промениха мнението си, след като огледаха леталото, с което беше пристигнала. И я засипаха с въпроси от техническо естество. Накрая, след като Таки повтори за стотен път името на Челядинка Трудан, механиците кандисаха да я потърсят.

— Направиха ме посланик — обясни тя, а Че я гледаше, изумена от промените, които откриваше в своята приятелка. Искрящата й жизненост беше изчезнала без следа, заменена от странно безразличие. — Това беше цената за новата машина, която ми дадоха. Сега съм посланик на целите Равнини, щото никой освен мен не дава и пукната пара за това място.

— Какво ще правиш? — попита я Че. Самата тя се стараеше да помага по всякакъв начин на Стенуолд, да му бъде дясна ръка. Покрай новите задължения рядко й оставаше свободно време и толкова по-добре, защото само така можеше да преболедува загубата си.

Таки сви рамене.

— Само едно нещо искам. Да полетя с моя „Еска“.

Беше й разказала за успешния бунт в Соларно. Сърцето на Че изкънтя на кухо, когато разбра, че Неро е загинал, че повече никога няма да го види. Още едно име, което да добави в списъка на падналите и изчезналите. А Таки… Таки очевидно беше съкрушена заради леталото си.

Че вече бе говорила надълго и нашироко с един от летищните занаятчии и с колега на Стенуолд от Академията. Сега сви устни и каза:

— Имам една идея, докато си тук.

Таки я изгледа с вдигнати вежди.

— След войната с осородните всички мислят за бъдещето, а летящите машини определено са част от него. Голяма част, при това. Осородните превзеха Тарк по въздуха. Ние се защитавахме по въздуха. Из целите Равнини има занаятчии, които проглеждат за този факт.

Таки кимна, най-сетне с искрица интерес в очите.

— За разлика от нас — продължи Че, — вие, соларнийците, имате отколешен опит във въздушните сражения. Може би заради съседите си, водните кончета. А тук, в Равнините, ние сме изостанали в това отношение, защото мравкородните предпочитат наземните битки. Така или иначе, вие сте ни изпреварили много. Дори фиксът, с който ти дойде, предизвика фурор сред нашите хора, а той дори не е…

Таки кимна.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Че?