Поглед в мрака

— И сега Фелисе е изоставена — поде Дестрахис. — Всеки на нейно място би се почувствал виновен, отчасти поне. А тя ще поеме цялата вина върху себе си, познавам я.

— Как е тя? — попита го Стенуолд.

— След като си тръгнах оттук, отидох при нея и стоях там до зори — отговори паякородният и измъченият му вид го потвърждаваше. — Тя ще се убие.

Стенуолд и Тиниса го зяпнаха. Лицето му бавно се отпусна в примиреното изражение на човек, който вече няма надежда и търпеливо чака неизбежното.

— Тя, както знаете, и изгубила цялото си семейство. Осородните са й отнели всичко. За да оцелее, да превъзмогне някак загубата, Фелисе тръгна по следите на основния виновник, Талрик, и го преследва през целите Равнини. Единствено това й даваше сила. А после срещна Тисамон и той й даде нова цел, даде й… проклет да е!… даде й надежда за нормален живот. А сега него го няма и тя отново е сам-сама.

— И затова ти искаш от мен да я включа в плановете си. Смяташ, че мога да й дам цел в живота. И казваш, че имаш план? — вдигна вежди Стенуолд. — Виж, Дестрахис, не се обиждай, но…

Лекарят го гледаше с плаха усмивка и чакаше.

Стенуолд въздъхна и продължи:

— Моите хора казват, че паякородните винаги гледат най-малко в две посоки едновременно. Самият аз, макар от двайсет години да се занимавам с шпионаж, не мога да те разчета, признавам си. В сравнение с вас, ние, бръмбарите, сме начинаещи в играта на надлъгване. Така че кажи ми какво точно искаш от мен.

Дестрахис не отговори веднага, нито тънката усмивка слезе от лицето му.

— Е, майстор Трудан — каза най-сетне той. — Бих могъл да ви отговоря, че съм лекар и имам дълг към своята пациентка. Или да ви уверя, че дори нашата раса знае що е чест. Бих могъл да ви кажа, че съм искрено загрижен за Фелисе Миен, която е изстрадала много и заслужава щастие, а не смърт от собствената си ръка. Бих могъл да ви кажа всичко това, но вие няма да повярвате и на една моя дума, така че защо да се хабя? Какво да ви кажа, за да ми повярвате?

— Кажи ми за плана си.

— Може да не съм тактик — каза паякородният, — но разбирам едно. Осоидите имат повече войници от вас, от вас, сарнианците и всички малки градове, взети заедно. Империята е много голяма и разполага с много войници, осородни и от подчинените раси.

— Ние приобщихме Паешките земи — изтъкна Стенуолд.

— На мен не вярвате, но разчитате на Паешките земи да ви помогнат? — вдигна вежди Дестрахис.

Стенуолд кимна, в знак, че приема довода му.

— В такъв случай наблюдението ти е вярно. Империята е по-голяма от нас — съгласи се той.

— Затова вие й създавате нови врагове. Като със Соларно. Чух от племенницата ви как са се развили нещата там. Сега осородните имат още един град, който да държат под контрол, и още една битка, която да водят.

— Те превзеха Соларно по своя воля — възрази Стенуолд.

Дестрахис сви рамене.

— Щом казвате. Така или иначе, сега в Соларно има няколко хиляди имперски войници, които няма да се бият пред портите на Сарн. Хрумвало ли ви е, че осородните имат и други врагове?

Стенуолд отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Дестрахис чакаше търпеливо събеседникът му сам да стигне до правилния извод, което той и направи след кратка пауза:

— Имаш предвид народа на Фелисе? Говориш за Федерацията?

Дестрахис кимна спокойно.

— Но ние никога не сме поддържали връзки с тях, нито дипломатически, нито търговски… А и те със сигурност знаят, че…

— Знаят какво? — прекъсна го Дестрахис. — Колко знаят собствените ви сънародници за Дванайсетгодишната война? Федерацията е много стара. Дори упадъкът й е започнал столетия преди Империята да се надигне от нищото. За водните кончета всеки, който живее извън техните граници, е варварин. На пръсти се броят онези, които проявяват интерес към Равнините — като твоя приятел, който води партизанската си война в земите около Сарн.

„Дестрахис си е отварял ушите, това поне е ясно“ — помисли си Стенуолд. Не че би могъл да го вини, разбира се.

— Сега, когато Империята атакува Равнините — продължи паякородният, — Федерацията има шанс да си възвърне окупираните по време на Дванайсетгодишната война княжества. Но някой трябва да подскаже този ход на водните кончета, трябва да им предложи участие в общата кауза, защото те са хора на традициите и етикета. Фелисе може да бъде вашият пратеник, начинът да стигнете до висшите управленски кръгове на Федерацията. Каквото и да е направила, тя все още е една от тях.

— И ти би тръгнал с нея? — попита го Стенуолд.

— Бих тръгнал, да, но ако искаме планът ни да сработи, трябва да потеглим веднага и да се придвижим по най-бързия начин, тоест по въздуха. В противен случай вашите градове ще са паднали, преди ние да сме изложили молбата си където трябва.

— А ако водните кончета нападнат Империята… Е, осородните имат много войници, но не могат да са навсякъде. Особено ако Теорнис убеди и Паешките земи да се включат…

— Правя го за вас и за Фелисе, майстор Трудан — подчерта Дестрахис. — Лично за себе си не искам нищо.

Стенуолд се вгледа отново в ръцете си.