Поглед в мрака

— Някакви войници бързат насам — уведоми го услужливо Че. Талрик се изправи, отиде при люка и освободи заключващия механизъм. Дъждът се втурна решително насреща му през отвора, но той призова крилете си, излетя и кацна върху извития корпус на машината. Наистина идваха войници, цяла дузина, някои на бегом, други летяха във въздуха, и всички размахваха копия. Той ги изчака търпеливо. Дъждът моментално, намокри косата му и туниката под металната ризница. Веднага щом видяха, че от непознатото летало е излязъл осороден офицер, войниците забавиха крачка. Един сержант кацна пред Талрик и козирува.

— Извинете, не бяхме уведомени, че…

— И не би трябвало — прекъсна го Талрик. — Нужна ми е квартира за трима, инженер да погледне машината и спешна среща с дежурния офицер. А, и съберете лекарски консилиум. По възможност от местни доктори.

Сержантът мигаше насреща му.

— Първо трябва да попитам кой сте и какви са пълномощията ви.

„Да видим как ще се търкулне зарът.“

— Капитан Манус, сержант. Пътувам за Капитас. Останалото ще обясня на дежурния ви офицер, не се безпокойте.

Сержантът още не изглеждаше убеден, но опитът на Талрик показваше, че това рядко е пречка. И наистина сержантът прати част от хората си да изпълнят дадените от Талрик указания, а повече от това едва ли можеше да се очаква.

— Добре — похвали го Талрик. — А сега нека двама от войниците ви се качат в леталото. Вътре има ранен, трябва да го пренесат на сухо по най-бързия начин.

Той скочи пъргаво през люка, убеден, че сержантът ще го последва лично, за да не го изпуска от поглед, което ще му даде възможност да го спечели без бавене на своя страна.

Сержантът и един войник влязоха след него и спряха на място, като оглеждаха с подозрение Ахеос и Че.

— Нещо притеснява ли ви, сержант? — попита остро Талрик.

— Капитане, тези са…

— Слуги на Империята, сержант — твърдо каза Талрик. — Сигурно сте чули, че се води война. И че има места, които не са безопасни за слугите на Империята. — Постара се да подчертае правилните думи, защото един офицер от тайната служба, от страховития Рекеф, никога не би признал гласно какъв е, но понякога беше полезно хората да се досещат с кого си имат работа.

Сержантът не беше глупав, пък и за никого не беше тайна, че външната служба на Рекеф често прибягва до услугите на агенти от всякакви раси. От подозренията му не остана и следа — мъжът козирува отсечено и зараздава заповеди на хората си. Дотук добре, помисли си Талрик.

Скоро след това Ахеос бе настанен в една лечебница, неколцина молецородни го оглеждаха нервно от прага на стаята, Че седеше до леглото му. По същото време Талрик стоеше пред местния офицер на външната служба.

Сержант всъщност, установи с облекчение Талрик. Не беше въпрос на късмет, разбира се — Тарн, изглежда, бе най-долу в скалата с приоритети на Рекеф и службата беше поверила ръководството на местното си представителство в ръцете на обикновен сержант. Нищо чудно сержантът да беше и единственият представител на Рекеф в Тарн. Никой не се интересуваше от такива забутани провинциални места. Основната задача на тукашният имперски гарнизон сигурно беше да държи отмъстителните молецородни далеч от Хелерон, което обясняваше и защо губернаторът на Тарн е само майор, а представителят на Рекеф — сержант. По-късно сигурно щеше да се срамува от грубия начин, по който си присвои пълномощията на бедния рекефски сержант, но в момента на деянието се почувства добре — явно отдавна беше държал под похлупак гнева си и натрупаната агресия бе намерила за нужно да се излее точно сега.

Новината се разпространи като горски пожар. Докато вървеше по коридорите на Тарн, осветени след нашествието със сглобени от подръчни материали газени лампи, Талрик със задоволство установи, че и местни, и завоеватели бързат да му сторят път и го сочат един на друг като „човека от Рекеф“. Толкова голямо беше облекчението му, че за кратко наистина се почувства такъв, човек от Рекеф, и съвсем забрави за Че и Ахеос. Воден от тази самозаблуда, Талрик отиде право в покоите, които му бяха подготвили — хубави стаи с големи прозорци, изсечени в скалното лице на планината, — и зачака там информацията, която беше поискал. Защото какво друго би направил един офицер от Рекеф при пристигането си, ако не да прегледа докладите и да разпита местните информатори?

Че беше настояла да остане с Ахеос, но молецородните отказаха да се заемат с лечението му в нейно присъствие. Явно смятаха, че наличието на бръмбарородна в обителта им е по-нетърпимо от присъствието на всякакъв брой осоиди. Заеха се с Ахеос едва след като тя напусна неохотно лечебницата. Лекарите дойдоха преди разпитвачите — редуваха мехлеми и отвари, напеви и заклинания в сложен целебен ритуал. И така цели два дни. Когато дойде ред на въпросите, Ахеос се чувстваше достатъчно силен да се надигне на лакът. Ако не друго, поне можеше да гледа разпитващия го в очите.