Поглед в мрака

— Аз съм ръководител на агентурна мрежа, майор от външната служба на Рекеф. Имперски разузнавач, който е посветил живота си на това занятие. Сега обаче не ми позволяват да го упражнявам. А бях добър, бях много добър в работата си. Преглеждах тези доклади и си повтарях: „Трябва да им кажа за това“ или „Следващата стъпка трябва да е тази и тази“, а после осъзнах, че не мога. Не мога да им кажа нищо, а дори да им кажа, те няма да ми благодарят. Вместо това ще ме набучат на кръстосани копия. Вече не мога да използвам уменията си в полза на своята Империя, затова седя и се измъчвам с една куха преструвка.

— Съжалявам.

Очакваше Талрик да се изсмее презрително, но той само кимна сериозно.

— Знам ли, може и да съжаляваш. А ти, как се забърка ти във всичко това?

— Племенница съм на Стенуолд.

Той сведе поглед към документите на писалището и Че благоразумно реши да не го прекъсва. Някакъв ред на мисли се нижеше през главата му в момента, някакво назряло решение, което Талрик е отмервал прецизно още преди нейната поява.

— Сзар се е разбунтувал — каза накрая той.

— Не раз…

— Сзарианците са се вдигнали на открит бунт срещу Империята — прекъсна я Талрик. — Хиляди имперски войници са пренасочени, за да смажат въстанието. Много от тях е трябвало да се отправят на запад, към Равнините.

Че кимна бавно. Имаше известни колебания къде точно се намира Сзар, но разбираше какво има предвид осородният.

Талрик си пое дълбоко дъх.

— Град Мина, от който и двамата имаме мили спомени, също е на крачка от въстание.

— Мина? Значи Кимене е ус…

— Да — прекъсна я отново той. — Мина е на ръба. Част от гарнизона е потеглила на северозапад към Сзар. Въпреки това Империята все още държи града в желязна хватка. Въпросът е ще рискуват ли минасците с още едно въстание.

— Накъде биеш? — попита го тя, защото беше очевидно, че зад думите му се крие още нещо.

— Казвам само — отвърна бавно Талрик, сякаш още се колебаеше дали да изплюе камъчето, — че ако агенти на Равнините решат да отскочат до Мина и да уверят водачите на местната съпротива, че не са сами, че Равнините готвят сериозен отпор, че Сзар и Соларно създават проблеми и че Империята воюва на няколко фронта, тогава минасците със сигурност ще въстанат.

Че бавно се изправи.

— И ти предлагаш да… какво? Аз? Ние? Ние? Ахеос не е в състояние да пътува.

— Ахеос е на сигурно място сред собствените си хора — изтъкна Талрик. — Иначе, да, ние бихме могли да отлетим за Мина с онова твое нелепо летало и да налеем масло в огъня. За друго може и да не ставам вече, но в конспирациите съм ненадминат. На мен минасци никога няма да повярват, но в твоите думи може да се вслушат.

— Не ми се ще да оставям Ахеос сам… — заколеба се тя, но умът й сякаш по своя воля се беше заел да развие идеята на Талрик. — Ще трябва да говоря с него — завърши нескопосно Че.

— Разбира се — съгласи се Талрик. — Но не се бави. Трябва да действаме бързо. Ако минасците закъснеят и се вдигнат на бунт, след като въстанието в Сзар бъде потушено, всичко ще е било напразно.

— Ще говоря с него. Още сега всъщност — реши тя и тръгна към изхода на стаята. Хвърли му последен поглед, преди да излезе, и Талрик се зачуди какво ли вижда в него — почти съюзник или прегорял имперски шпионин?

„Така или иначе, аз още владея занаята. И занаятът владее мен“ — каза си. Предаваше Империята с всеки свой дъх, но със същата лекота можеше да се погледне в огледалото и да предаде Стенуолд Трудан. „Ето, че открих новото си призвание. Имам повече лица и от ликоменящата Сцила.“

8.

Един ден и една нощ живяха в див страх, докато крехката конструкция на „Скокливата мома“ се мяташе напред-назад, млатена от ураганни ветрове, каквито Стенуолд не помнеше. Сега, уви, му се предостави възможността да ги опознае в детайли. Като единственият Умел сред пасажерите, на него се беше паднала честта да остане на палубата с Йонс Аланмост, където да отпуска и натяга въжета и да помага с каквото може на авиатора, така че малкият им кораб да не се разпадне на съставните си части или пък гондолата да се отдели от балона и да пропадне безславно към земята.

— Няма ли да е по-безопасно, ако кацнем? — беше извикал той на Аланмост.

Другият бръмбаророден, без да сваля и за миг ръце от макарата, която въртеше упорито, извика в отговор:

— А ти какво си мислиш, че правя? Намалих до възможния минимум налягането в балона, но ветровете ни държат във въздуха!

При тази вест Стенуолд се зачуди дали ако балонът се откъсне, гондолата ще пропадне незабавно, или ще продължи да се носи по вятъра като лодка в невидимо море.

Малко по-късно Йонс насочи усилията си в противоположната посока — помпаше с газ балона на „Скокливата мома“ и трескаво се опитваше да я издигне, защото на хоризонта все по-ясно се очертаваше тъмната стена на Бариерния рид, колосалната планинска верига, която маркираше южната граница на Федерацията.