Покани ме да вляза

Тишината тегне над залата като задушлива мъгла. Тънката ръка се накланя… бавно… и заровете изпадат от нея на масата… чат-чат. Удрят се един в друг, завъртат се, спират.

Двойка. И четворка.

Оскар изпитва облекчение, кой знае защо, когато мъжът заобикаля масата и застава пред строените момчета като генерал пред армията си. Гласът му е равнодушен, нито висок, нито нисък, той протяга дългия си показалец и започва преброяването на редицата.

— Едно… две… три… четири…

Оскар поглежда наляво, оттам е започнал. Момчетата стоят отпуснати, освободени. Хлипане. Момчето до Оскар се сгърчва, долната му устна трепери. Ах. Той е… номер шест. Сега Оскар разбира своето облекчение.

— Пет… шест… и… седем.

Пръстът сочи право към Оскар. Мъжът го поглежда в очите. И се усмихва.

Не!

Та това беше… Оскар откъсва поглед от очите на мъжа, поглежда заровете. Сега пък са тройка и четворка. Момчето до Оскар се оглежда смаяно, все едно току-що се е събудило от кошмар. Погледите им се срещат за секунда. Празни. Недоумяващи.

После се чува писък откъм стената.

… мамо!

Жената с кафявия шал се втурва към него, но двама мъже й препречват пътя, хващат ръцете й и… я хвърлят назад към каменната стена. Ръцете на Оскар трепват, сякаш да я хванат, и устните му оформят думата:

… мамо!

Силни ръце сграбчват раменете му и го извеждат от строя, тикат го към някаква вратичка. Мъжът с перуката още стои с вдигнат пръст, следва го, докато го избутват, измъкват го от залата към някаква тъмна стая, която мирише на… алкохол… следват проблясъци, неясни картини; светлина, мрак, камък, гола кожа… докато картината се стабилизира и Оскар усеща как нещо силно притиска гърдите му. Не може да си мръдне ръцете. Дясното му ухо сякаш ще се пръсне, лежи прикован към… дървена плоскост.

Има нещо в устата му. Въже. Засмуква го, отваря очи.

Лежи по корем на някаква маса. Ръцете му са завързани за краката й. Гол е. Пред очите му — два образа: мъжът с перуката и още един. Дребен дебеланко, който изглежда… забавен. Не. Изглежда като някой, който си мисли, че е забавен. Разказва истории, на които никой не се смее. Забавният държи нож в едната си ръка, в другата — купа.

Нещо не е наред.

Натискът в гърдите, в ухото. В коленете. Трябва да усеща натиск и в слабините. Като че ли точно там масата има отвор. Оскар опитва да се завърти, за да усети, но тялото му е завързано здраво.