Покани ме да вляза

Миризмата на мазе. Обичаше я. Мирис на сигурност и дърво, стари вещи и застояло. От едно приземно прозорче се процеждаше слаба светлина и в тъмнината сутеренният етаж загатваше за тайни, за скрити съкровища.

Вляво имаше четири помещения с дървени стени и дървени врати, заключени с малки и големи катинари. Едната беше с втори катинар, явно вече разбивана от крадци.

На дървената стена в дъното беше написано с маркер „KISS“. Двете S-та бяха островърхи като обратно изписани Z.

Най-интересното беше в другия край на коридора. Общото помещение, където се изхвърляха ненужни неща. Там Оскар беше намерил съвсем здрава лампа с глобус, която сега стоеше в стаята му, както и голямо количество стари броеве „Хълк“. И други неща.

Днес обаче нямаше почти нищо. Сигурно скоро бяха разчиствали. Малко вестници, няколко папки с етикети „английски“ и „шведски“. Папки си имаше много. Преди няколко години измъкна цял наръч от контейнера при печатницата.

Продължи нататък и влезе в мазето на другия вход, на Томи. Тук миришеше по-различно: слаб мирис на блажна боя или разтворител.

Тук беше и скривалището на блока. Беше влизал вътре само веднъж — преди три години, когато няколко от по-големите момчета си бяха направили боксьорски клуб. Томи го пусна да погледа един следобед. Момчетата се бъхтеха с боксовите ръкавици и Оскар леко се уплаши. Стонове и пот, напрегнати пружиниращи тела, звукът на ударите заглъхваше в дебелите бетонни стени. После нараниха някого или каквото там стана, и колелото, с което се отваряше желязната врата, беше захванато с вериги и заключено с катинар. Край на бокса.

Оскар запали лампата и отиде до вратата на скривалището. Ако сега дойдеха руснаците, сигурно щяха да го отключат.

Стига да не са загубили ключа.

И както стоеше пред масивната желязна врата, си представи, че там вътре… има някой. Затова е заключено с веригите. Има чудовище.

Ослуша се. Далечни звуци откъм улицата и откъм жилищата горе, където хората вършеха разни работи. Той обичаше мазето. Сякаш беше в друг свят, но същевременно знаеше, че реалността е съвсем наблизо, ако станеше нужда. Тук обаче беше тихо и спокойно, никой не му досаждаше и не го тормозеше. Никой нищо не изискваше от него.

Точно срещу скривалището беше помещението, превърнато в клуб. Забранена територия.

Вярно, без катинар, но това не означаваше, че всеки има право да влиза. Той си пое дълбоко дъх и отвори вратата.

Вътре нямаше кой знае какво. Продънен диван и продънен фотьойл. Килим на пода. Ракла с излющена боя. Нелегално прокарана жица от лампата в коридора и гола крушка, която висеше на кабел от тавана. Не светеше.

Идвал бе тук вече няколко пъти и знаеше, че за да запали крушката, трябва само да я завърти. Обаче не посмя. Светлината, която се процеждаше през процепите на дъсчената стена, беше достатъчна. Сърцето му думкаше. Ако го хванат тук…

Какво? Не знам. То това е ужасното. Няма да ме пребият, а…

Коленичи на килима и повдигна една възглавница на дивана. Под нея имаше няколко тубички лепило и ролка найлонови торбички, флакон с газ за запалки. Под възглавницата в другия край на дивана бяха скрити порносписанията. Няколко разпарцаливени от преглеждане „Лектюр“ и „Фиб Актуелт“.

Взе брой на „Лектюр“ и се премести по-близо до вратата, където беше по-светло. Все още на колене, той сложи списанието на пода пред себе си, разлисти го. Устата му пресъхна. Жена, излетната на шезлонг, само по обувки с високи токчета. Притиснала гърдите си една към друга и издала напред устни. Беше разкрачена и в окосмението между бедрата й личеше ивица розова плът с цепка в средата.

Как го вкарваш там?

Знаеше думите от дочути разговори, прочетени драсканици. Путка. Дупка. Но нямаше никаква дупка. Само цепка. В училище имаха сексуално обучение и той знаеше, че навътре има… нещо като тунел. Но в коя посока? Напред или нагоре, или… не можеше да се види.

Разлисти по-нататък. Интимни разкази на читатели. Басейн. Кабинка в женската съблекалня. Зърната на гърдите и се втвърдиха под банския. Членът ми заблъска като чук в плувките. Тя се хвана за закачалката с дупето към мен, изстена: „Направи го, направи го веднага“.

Наистина ли така става винаги зад заключените врати, когато никой не вижда?

Оскар зачете друга история, за семейна среща, която добила неочакван обрат. И чу вратата да се отваря. Затвори списанието, пъхна го обратно под седалката на дивана, но не знаеше къде да се дене. Гърлото му се сви, не смееше да диша. Стъпки в коридора.

О, милостиви Боже, нека не идват! Нека не идват!

Обгърна конвулсивно коленете си с ръце, стисна зъби толкова здраво, че го заболяха челюстите. Вратата се отвори. На прага стоеше Томи и мигаше.

— Какво става, по дяволите?