Покани ме да вляза

Оскар искаше да каже нещо, но челюстта му се беше схванала. Стоеше на колене насред светлинната пътека и сумтеше.

— Какво правиш тук, бе? Какво ти има?

— … нищо — успя да промълви, почти без да помръдва устни.

Томи пристъпи напред, надвеси се над него.

— На бузата. Какво е станало?

— Ами… нищо.

Томи поклати глава, завъртя крушката, за да я запали, и затвори вратата. Оскар се изправи и застана насред помещението в скована стойка, не знаеше какво да прави. Направи стъпка към вратата. Томи с въздишка потъна във фотьойла, посочи дивана:

— Седни.

Оскар седна на средната възглавница — под нея нямаше скрито нищо. Томи помълча известно време, загледан в него. После каза:

— Е? Сега да чуя.

— Какво?

— За бузата.

— … Ами… просто…

— Някой те е бил? А?

— Да…

— И защо?

— Не знам.

— К’во? Бият те ей така, без причина?

— Да.

Томи човъркаше продраната дамаска на фотьойла. Извади кутийка снус й пъхна пакетче под горната си устна, подаде я на Оскар.

— Искаш ли?

Той поклати глава. Томи прибра кутийката, намести тютюна с език и се облегна назад във фотьойла, сключил ръце на корема си.

— Аха. Ами какво правиш тук?

— Само исках…

— Да погледаш мацки? А? Щото сигурно не дишаш лепило? Ела тук.

Оскар стана и отиде при Томи.

— Ела по-близо. Дъхни ми!

Оскар го направи и Томи кимна, посочи му дивана пак да седне.

— Ще стоиш настрана от такива работи, чуваш ли?

— Аз не съм…

— Не, не си. Но ще стоиш настрана, чу ли? Не е хубаво. Друго си е снусът. Снус по̀ може. — Направи пауза. — И? Ще киснеш тук и ще ме зяпаш цял ден ли? — посочи възглавницата до Оскар. — Искаш ли да разглеждаш още?

Оскар поклати глава.

— Добре. Изчезвай тогава. Другите ще дойдат скоро, надали ще ти се зарадват точно пък на теб. Хайде, да те няма!

Оскар се надигна.

— И… — Томи го погледна, поклати глава, въздъхна. — Не, нищо. Потегляй. Оскар… Повече не идвай тук.

Оскар кимна, отвори вратата. Спря се на прага.

— Извинявай.

— Няма проблем. Само не идвай тук повече. А, между другото. Парите?

— Утре.

— Окей. И да знаеш. Записах ти на касета „Destroyer“ и „Unmasked“. Качи се да си я вземеш някой ден.

Оскар кимна. Усети в гърлото си буца. Останеше ли още малко, щеше да ревне. Затова пошепна едно „благодаря“ и си тръгна.

* * *

Томи остана на фотьойла, смучеше си тютюна и гледаше валмата прах под дивана.

Безнадеждно.

Ще млатят Оскар до края на даскалото. Той си е от този тип. Томи би искал да му помогне, но тръгнат ли веднъж на зле нещата, край. Нищо не може да се направи.

Извади от джоба си запалка и си пусна малко газ в устата. Щом усети хлад в устната кухина, пална запалката и дъхна.

Огън лумна пред лицето му. Но не го развесели. Нещо не го свърташе; стана и взе да кръстосва по килима. Вдигна се прахоляк.

Какво, по дяволите, да прави?

Крачеше по килима все едно бе в затвор. Няма измъкване. Кротувай си и прочее глупости. Блакеберг. Трябва да се махне, да стане… моряк или нещо подобно. Каквото и да е.

Търкай палубата, отплаваме за Куба, вдигай котва.

На стената беше подпряна метла, която почти никога не използваха. Взе я и започна да мете. Вдигна се прах, чак му влезе в носа. След малко се сети, че няма лопата. Смете купчината прах под дивана.

По-добре на мръсно вкъщи, отколкото на чисто в ада.

Разлисти едно порносписание, остави го. Омота си шала на шията и задърпа, докато усети, че главата му се пръска, отпусна го. Стана, мина напред-назад по килима. Падна на колене, помоли се на Бог.

В пет и половина дойдоха Робата и Ласе. Томи седеше безгрижно на фотьойла. Ласе си хапеше устната, изглеждаше нервен. Робата се ухили и го потупа по гърба.

— Ласе има нужда от още един касетофон.

Томи вдигна вежди.

— За какво му е?

— Разкажи, Ласе.

Той изсумтя, не смееше да погледне Томи в очите.

— Ъ… един пич от работата…

— Иска да купи?

— Мм.

Томи сви рамене, стана от фотьойла и изчопли ключа за скривалището изпод дамаската. Робата изглеждаше разочарован, очевидно беше очаквал някое забавно скандалче, но на Томи не му пукаше. Ако ще Ласе да извика „КРАДЕНА СТОКА ЗА ПРОДАН!“ по високоговорителя в работата си, негова работа. Много важно.

Томи избута Робата и излезе в коридора, отключи катинара, издърпа веригата от колелото и му я подхвърли. Веригата се изплъзна от ръцете на Робата и издрънча на пода.

— Какво ти става? Да не си дрогиран?

Томи поклати глава, завъртя колелото и бутна вратата. Неоновата лампа в скривалището не работеше, но светлината от коридора беше достатъчна, за да видят камарата кутии до стената. Томи вдигна един касетофон и го даде на Ласе.

— Радвай се.

Ласе погледна несигурно Робата, сякаш да му разтълкува поведението на Томи. Робата направи гримаса, която можеше да означава какво ли не, и се обърна към Томи, който тъкмо заключваше.

— Да си чул нещо ново от Стафан?

— Не. — Томи щракна катинара, въздъхна. — На вечеря у тях сме утре. Може нещо да разбера.

— На вечеря?

— Да, що?

— Ми нищо. Просто мислех, че ченгетата карат… на бензин например.

Ласе се изсмя, доволен, че напрежението спадна.

— На бензин…

* * *