Покани ме да вляза

Оскар доста се страхуваше от учителя, както и останалите. С късо подстригана прошарена коса и орлов нос, запазена физика и железни пръсти, той не приличаше на човек, дето ще влезе в положението на отпуснато и пълно момче, което всички тормозеха. Но в часовете му имаше ред. Нито Йони, нито Мике или Томас дръзваха да направят нещо, докато учителят се навърташе наоколо.

Юхан излезе от строя, хвърли поглед към училището. После опъна ръка да поздрави като нацист и изкомандва с испански акцент:

— Строй се! Днесс пожарна подготовка! С въжже!

Някои се засмяха нервно. Учителят си падаше по огнеборската подготовка. Всеки срок учениците тренираха по едно спускане с въже през прозорците, а той засичаше времето с хронометър. Успееха ли да подобрят рекорда от предишния срок, следващия час им разрешаваше да играят на „морето се вълнува“. Ако заслужеха.

Юхан побърза да се върне на мястото си. Извади късмет, защото само след секунди учителят излезе от главния вход на училището и с бодра крачка се запъти към салона за физическо. Гледаше право пред себе си, не удостои групата с поглед. Насред път им направи знак да го последват, без да спре, без да обърне глава.

Тръгнаха в колона, като гледаха да запазят разстоянието от една ръка. Томас, който вървеше зад Оскар, го настъпи по петата и обувката му се изхлузи. Оскар продължи напред.

След случая с пръчките отпреди два дни го бяха оставили на мира. Не че се бяха извинили или нещо подобно, но докато раната личеше на бузата му, май я смятаха за достатъчна. За известно време.

Ели.

Оскар сви пръстите в обувката, за да я задържи на крака си, и продължи да марширува към салона. Къде ли е Ели? Снощи шпионира на прозореца, за да види дали баща й няма да се прибере. Но към десет часа видя нея да излиза. После с майка му хапнаха кифлички с какао и може би бе пропуснал прибирането й вкъщи. Обаче тя така и не отговори на почукванията му.

Стигнаха до съблекалнята и развалиха строя. Господин Авила ги чакаше със скръстени ръце.

— И така. Днес гимнастически упражнения. Висилка, кон и скачане на въже.

Стон. Учителят кимна.

— Ако е добре, ако се стараете, следващ път има народна топка. Но днес гимнастика. Хайде!

Никакво място за дискусии. Трябваше да се задоволят с тези приказки за народната топка и класът се преоблече набързо. Както винаги, Оскар се стараеше да е с гръб към другите, докато си сваляше панталоните. „Пикливата топка“ придаваше странна форма на гащетата му.

Долу в салона останалите тъкмо подреждаха конете и нагласяваха висилките. Юхан и Оскар дърпаха тюфлеците. Щом подредиха всичко, учителят наду свирката си. Имаше общо пет уреда, затова ги раздели на пет групи по двама.

Оскар се падна със Стафе и това беше добре, понеже от целия клас само Стафе беше по-зле от него по гимнастика. Беше здрав като добиче, но тромав. И дебел. Обаче никой не го закачаше. Нещо в осанката му подсказваше, че закачиш ли го, ще си изпатиш.

Учителят изсвири и започнаха.

Набиране на висилката. Брадичката над лоста, надолу, пак нагоре. Оскар успя да направи две набирания. Стафе стигна до пет и се пусна на пода. Изсвирване. Коремни преси. Стафе остана да лежи на дюшека, загледан в тавана. Оскар се престори, че ги прави, до следващия сигнал. Скачане с въже. Тук Оскар беше добър. Подскачаше си, а Стафе се оплете във въжето. Следваха обичайните лицеви опори. Стафе беше способен да направи безброй. И накрая конят, проклетият кон.

Ето тук беше хубаво да е със Стафе. Оскар поглеждаше крадешком към Мике, Йони и Улоф, как прелитаха от трамплина над коня. Стафе се засили, скочи, с такава сила се оттласна от трамплина, че се чу трясък, но пак не можа да се метне на коня. Тръгна да се връща. Учителят го спря.

— Хайде на коня!

— Не става.

— Трябва да се лъзнеш.

— К’во?

— Лъзнеш. Плъзнеш. Нагоре и скок!

Стафе се хвана за коня, повдигна се и се свлече от другата страна като плужек. Учителят махна с ръка и Оскар се затича.

След първите няколко крачки взе решение.

Ще опита.

Веднъж учителят му каза да не се страхува от коня, това беше ключът. Обикновено той не отскачаше както трябва, боеше се да не загуби равновесие или да не се удари. Сега обаче ще направи всичко възможно, ще си представи, че го умее. Учителят гледаше, Оскар се беше засилил към трамплина.

Почти не мислеше за отскока, беше се концентрирал изцяло върху полета над коня. За първи път заби крака в трамплина с пълна скорост, без да се спре, и тялото му полетя от само себе си, ръцете му се изпънаха, за да се опрат и да го прехвърлят напред. Прелетя над коня с такава скорост, че загуби равновесие и се прекатури от другата страна. Но беше прескочил!

Обърна се и погледна учителя, който не че се усмихна, но кимна окуражително.

— Добре, Оскар. Но трябва да запазиш равновесие.

Учителят изсвири и им даде няколко минути почивка, преди да повторят упражненията. Този път Оскар успя да прескочи коня и да запази равновесие при приземяването.