Покани ме да вляза

Стана от леглото, започна да се облича. Като си обу панталона, отиде до прозореца. Не валеше сняг. Четири градуса под нулата. Добре. Ако снегът започне да се топи, ще е твърде кишаво, за да оставя комплектите рекламни брошури на земята. Представи си как скача гол през прозореца на минус четири градуса студ, спуска се по заснежените храсти надолу…

Не.

Наведе се, премигна.

Снегът по храстите беше непокътнат.

Снощи бе гледал тази снежна пряспа, която стигаше чак до пътеката. И сега си стоеше същата. Отвори прозореца по-широко, подаде глава навън. Храстите, затрупани със сняг, заемаха цялото пространство от сградата до пътеката. Снегът беше недокоснат.

Оскар погледна надясно, покрай грубата мазилка на блока. Прозорецът й беше на три метра от него.

Студеният въздух повя в голите му гърди. Навярно през нощта беше валял сняг, след като си бе отишла. Това беше единственото обяснение. Впрочем… сега, като се замисли: тя как се беше качила до прозореца? По храстите ли?

Но в такъв случай пряспата нямаше да изглежда недокосната. Не валеше сняг, когато Оскар си лягаше. Тялото й не беше мокро, нито косата й, следователно и тогава не е валяло. Кога си е тръгнала?

Значи от момента, когато си е отишла, досега трябва да е навалял достатъчно сняг, за да покрие всичките следи от…

Оскар затвори прозореца и продължи да се облича. Непонятно. Бе склонен да реши, че всичко е било сън. И забеляза бележката. Беше оставена под часовника на бюрото му, сгъната. Взе я и я разгъна.

ДЕНЯТ ЩОМ ДОЙДЕ, РАДОСТТА СИ ТРЪГВА

Нарисувано сърчице и после:

ЩЕ СЕ ВИДИМ ДОВЕЧЕРА. ЕЛИ.

Препрочете я пет пъти. После си я представи как пише, застанала тук, до бюрото. Лицето на Джийн Симънс висеше на стената на половин метър от него, езикът — изплезен.

Той се наведе над масата и свали плаката от стената, смачка го и го хвърли в кошчето за боклук.

После прочете бележката още три пъти, сгъна я и я пъхна в джоба си. Продължи да се облича. Днес можеше да има и по пет рекламни брошури в комплект, ако се налага. Нищо нямаше да го затрудни.

* * *

Стаята миришеше на цигарен дим, прашинки танцуваха в слънчевата светлина, която минаваше през щората. Лаке тъкмо се бе събудил, лежеше по гръб в леглото и кашляше. Прашинките изпълняваха смешен танц пред очите му. Кашлица на пушач. Обърна се в леглото, взе запалката и кутията цигари от нощното шкафче, до тях имаше пълен пепелник.

Извади една цигара „Кемъл лайтс“ — Виргиния започнала да мисли за здравето си на старини, — запали я, легна отново по гръб с едната ръка под главата си, пушеше и размишляваше.

Виргиния беше тръгнала за работа няколко часа по-рано, най-вероятно недоспала. Лежаха будни дълго време след като правиха любов, говориха си и пушиха. Наближаваше два, когато тя угаси последния фас и заяви, че е време за сън. След малко Лаке се измъкна от леглото, допи остатъците от виното и изпуши още няколко цигари, преди да си легне. Може би защото точно това му харесваше — да се сгуши до топлото спящо тяло.

Жалко, че не му се щеше да се обвърже трайно. Ако изобщо би избрал някоя, щеше да е Виргиния. Освен това… по дяволите, беше подочул това-онова за сегашното й положение. Запоите. Периоди, когато пиела до припадък по кръчми в центъра, мъкнела вкъщи когото й падне. Не й се обсъждаха тези неща, но се бе състарила преждевременно през последните години.

Ако можеше с Виргиния… какво? Да продадат всичко, да си купят къща на село, да отглеждат картофи. Разбира се, само дето нямаше начин да стане. След месец ще си лазят по нервите, а и нали майка й е тук, работата й, а той пък имаше… да, своите пощенски марки.

Никой не знаеше за тях, дори сестра му, поради което доста го гризеше съвестта.

Колекцията от пощенски марки на баща му, неспомената в наследството, се равняваше по стойност на малко състояние. Така се оказа. Лаке продаваше по няколко марки, когато се нуждаеше от пари в брой.

В момента пазарът беше замрял, а и не му оставаха много. Скоро щеше да се принуди да продава независимо от цената. Можеше да продаде онези, редките — Норвегия номер едно, и да почерпи за всичките бири, които си беше изпросил в последно време. Би било добре.

Две къщи в провинцията. Близо една до друга. Парцелите сега са почти без пари. И за майката на Виргиния. Три парцела. И за дъщеря й Лена. Четири. Ами да! Купи цяло село, щом така и така си започнал.

Виргиния е щастлива с Лаке, така му беше казала. Той самият не знаеше дали е в състояние да изпитва щастие, но Виргиния беше единственият човек, с когото се чувстваше добре. Защо да не се уредят нещата по някакъв начин?

Лаке сложи пепелника на корема си, изтръска цигарата, дръпна.