Покани ме да вляза

Продължи да броди наоколо, накъса един вестник на парченца, запълзя по пода и заскимтя от страх. Довлече се до кухнята, събори бутилката вино от масата, тя падна на пода и се строши пред очите й.

Взе едно от стъкълцата.

Не мислеше. Просто заби острието в дланта си и болката й се стори правилна и точна. Ятата бодливки се втурнаха към порязаното място. Потече кръв. Тя притисна длан към устните си и я облиза, засмука я и безпокойството отслабна. Заплака от облекчение и прободе ръката си на още едно място, продължи да смуче. Вкусът на кръвта се примеси с вкуса на сълзите.

Свита на кълбо на кухненския под, притиснала ръка до устата си, засмукала лакомо като новородено, което за първи път намира гърдата на майка си, тя се почувства спокойна за втори път през този ужасен ден.

След малко повече от половин час, откакто стана от пода, помете стъклата и сложи лейкопласт на ръката си, безпокойството й взе да се засилва отново. Точно тогава Лаке позвъни на вратата.

След като го отпрати и заключи, тя отиде в кухнята и прибра бонбоните в бюфета. Седна на стола и се помъчи да проумее. Безпокойството й пречеше да мисли. Скоро пак щеше да скочи на крак. Единственото, което знаеше със сигурност, бе че никой не биваше да остава при нея. Най-малкото Лаке. Щеше да го нарани. Заради това безпокойство.

Беше се разболяла от нещо. За болестите има лекарства.

Утре ще отиде на лекар, той ще я прегледа и ще каже: да, това е просто пристъп на еди-какво си. Трябва да вземате това и това няколко седмици. Ще се оправите.

Бродеше насам-натам из апартамента. Пак започваше да става непоносимо.

Удряше се по ръцете и краката, само че миниатюрните рибки отново се бяха събудили и нищо не помагаше. Знаеше какво трябва да направи. Изхлипа, страхуваше се от болката. Но тя беше краткотрайна, а облекчението — огромно.

Отиде до кухнята и взе острото ножче за плодове, върна се в хола и седна на дивана, опря острието от вътрешната страна на китката си.

Само за да изкара нощта. Утре ще потърси помощ. Очевидно не можеше да продължава по този начин. Да пие собствената си кръв. Много ясно. Трябваше да вземе мерки. Но засега…

Устата й се напълни със слюнка от предвкусването. Поряза се. Дълбоко.

Събота 7 ноември (вечер)

Оскар разчисти масата, а баща му изми чиниите. Патицата беше много вкусна, как иначе. Без сачми. Чиниите направо нямаха нужда от миене. След като изядоха почти цялата птица с картофи, избърсаха чиниите с бял хляб. Това беше най-сладката част. Да сипеш в чинията само сос и да го попиеш с къшеи бухнал бял хляб, който наполовина се разпада в соса, а после се топи в устата.

Баща му не беше кой знае какъв готвач, но имаше три ястия, които правеше толкова често, че ги бе научил: яхния от месо с картофи, печена херинга и морска патица. Утре щяха да сготвят яхния с остатъците от картофите и патицата.

Оскар прекара времето преди вечеря в стаята си. Имаше своя стая в дома на баща си, доста семпла в сравнение със стаята му в града, той обаче си я харесваше. Вкъщи имаше плакати, снимки и какво ли още не, стаята се променяше постоянно. А тукашната винаги си беше същата и точно това му допадаше.

Тя и сега изглеждаше като по времето, когато беше на седем години. Щом влезеше в стаята с познатата миризма на влага, която се усещаше след бързото й затопляне по случай пристигането му, се чувстваше сякаш нищо не се променяше с времето.

Тук все още имаше комикси с Доналд Дък и Бамсе, купувани няколко лета поред по време на ваканциите. Вече не ти четеше в града, но тук — да. Знаеше историите наизуст, обаче пак ги препрочиташе.

Лежеше на леглото си, четеше в един стар брой за Патока Доналд, а откъм кухнята долитаха аромати. Доналд, племенниците му и чичо Скрудж отпътуваха към далечна страна, където нямаше пари и плащаха с капачките от шишенцата с успокоителни на чичо Скрудж.

Когато свърши с четенето, се захвана с въдицата, кукичките и тежестите си, които пазеше в стара кутия за шевни принадлежности, подарък от баща му. Сложи нова корда с кукички, пет на брой, и закрепи примамката за лятното ловене на херинга.

После се нахраниха и след като баща му изми чиниите, поиграха морски шах.

Оскар обичаше да седи така с татко си: листът на квадратчета върху тясната маса, главите им, наведени над него, близостта. Огънят пращеше в печката.

Оскар играеше с кръстчета, а баща му — с кръгчетата, както обикновено. Татко му никога не го оставяше да побеждава лесно и допреди няколко години държеше надмощието, макар и Оскар да спечелваше някоя игра от време на време. Сега обаче силите бяха поизравнени. Може би това се дължеше на дългите му занимания с кубчето на Рубик.

Понякога играта се разрастваше до средата на листа, което даваше предимство на Оскар. Лесно запомняше местата, които можеше да запълни, ако баща му направи това и това, да маскира нападението като защита.

Тази вечер спечели Оскар.