Покани ме да вляза

Още при споменаването на „проблем“ Стафан слезе от подиума и се запъти към вратата с бърза стегната стъпка. Той веднага разбра. Беше дело на безнадеждния син на Ивон, на всичкото отгоре и крадец. Полагаше усилия да се владее, защото подозираше, че пипне ли Томи, като нищо ще го напердаши.

Разбира се, хулиганчето заслужаваше точно това, липсваше му тъкмо този вид упътване.

Облачен стълб, нали, ела помагай. Няколко яки шамара, това му липсва на момчето.

Само че Ивон нямаше да го допусне, не и при сегашното положение. Веднъж да се оженят, всичко ще се промени. Тогава ще се заеме с превъзпитанието на Томи, мътните го взели! Като начало все пак да го хване сега. Поне да му даде да се разбере.

Стафан не стигна далеч. Думите на брат Арделиус от амвона бяха подействали на богомолците като стартов изстрел, те бездруго само чакаха позволение да се измъкнат от църквата. Насред пътеката Стафан остана блокиран предимно от дребни бабки, забързали към изхода със сурова решителност.

Дясната му ръка посегна към хълбока, но я спря, стисна я в юмрук. Дори и да си носеше палката, едва ли подобаваше да я използва.

Пушекът в купела започна да намалява. Но църквата вече беше забулена в мъгла с мирис на карамел и химикали. Отвориха широко вратите и утринната светлина очерта ясен правоъгълник в гъстите изпарения.

Богомолците с кашляне напредваха към светлината.

* * *

В кухнята имаше един-единствен стол, старовремски, уиндзорски, нищо повече. Оскар го придърпа до мивката, стъпи на него, пусна водата да тече и се изпика. Когато свърши, върна стола на предишното му място. Изглеждаше странно в иначе празното помещение. Като в музей.

За какво й е?

Огледа наоколо. Над хладилника имаше шкафове, до които можеше да се стигне само ако се стъпи на стола. Придърпа го и подпря ръка върху дръжката на хладилника, да са си помогне. Стомахът му изкъркори. Беше гладен.

Без да му мисли, отвори хладилника, за да види какво има. Почти нищо. Отворено мляко, половин опаковка хляб. Масло и сирене. Оскар посегна за млякото.

Но… Ели…

Остана така с кутията в ръка, премигна. Тук имаше нещо гнило. Тя и нормална храна ли яде? Да. Най-вероятно. Извади млякото от хладилника и го сложи на плота. Горния шкаф беше кажи-речи празен. Две чинии, две чаши. Той взе едната чаша, наля в нея мляко.

И внезапно го усети като удар. Застина с чашата студено мляко в ръка — споменът изведнъж го порази.

Тя пие кръв.

Снощи в унеса от сънливост и откъснатост от света, в мрака всичко по някакъв начин му се бе сторило възможно. А сега в кухнята, където одеяла не скриваха прозорците и щорите пропускаха слабата утринна светлина, с чашата в ръка, той почувства колко е… безумно всичко това.

Ами например: който има в хладилника си мляко и хляб, не би ли трябвало да е човек?

Отпи и незабавно го изплю. Беше вкиснало. Помириса останалото в чашата. Да. Вкиснало. Изля го в мивката, изплакна чашата и пи вода, за да махне вкуса от устата си, след това погледна датата на кутията.

ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ 28 ОКТ.

Срокът на годност бе изтекъл преди десет дни. Оскар разбра.

Това е на онзи.

Хладилникът зееше отворен. Храната на онзи.

Гнусно. Гнусно.

Оскар затръшна вратата на хладилника. Каква работа имаше тук онзи тип? Той с Ели… Оскар се смрази.

Тя го е убила.

Точно така. Ели го е довела тук за… храна. Използвала го е за жива банка с кръв. Значи така го прави. Но защо се е съгласил? И ако го е убила, къде е тялото?

Хвърли поглед към високите шкафове. Изведнъж му се отщя да остава в кухнята. Изобщо не искаше да се намира в апартамента. Излезе, мина по коридора. Заключената врата на банята.

Тя спи там вътре.

Втурна се в хола, взе си чантата. Уокменът беше на масата. Трябваше само да му купи нови слушалки. Тъкмо се канеше да го вземе, за да го прибере в чантата, когато забеляза бележката. Беше оставена на холната маса до дивана, където бе спал.