Полет 800

— Виж, Джон, десетки пъти сме го обсъждали с хора от ФБР и ЦРУ, стотици пъти съм го превъртал в главата си и… — Дик се усмихна — десетина пъти с жена си. Какво да ти кажа? Че случайната експлозия е измислица ли? Няма да ти го кажа. Наистина смятам, че са налице доказателства за късо съединение, което е взривило горивните пари.

— Ясно. Обаче каква ще да е причината за късото съединение?

— Оголена жица.

— Или може би кинетична ракета, пробила климатиците.

— Изобщо нямам намерение да обсъждам тая възможност.

— Добре, тогава да се върнем на свидетелите. Какво са видели?

— Не знам. Те също не знаят. Обаче въз основа на стотици години детективска работа съдя, че са видели нещо. Някакво светлинно явление в небето. Какво е било ли? Проклет да съм, ако знам. Може да е било падаща звезда или фойерверки, които някой идиот е изстрелял от яхтата си. А случилото се после си е чисто съвпадение. Както се казва във филма на ЦРУ, може да са видели пламтящо гориво или самия горящ самолет.

— Повечето, ако не и всички свидетели са единодушни за едно — анимацията на ЦРУ не прилича на онова, което са видели — възразих аз.

— Виждам, че от вчера си свършил доста работа. — Дик се наведе към мен. — Виж, смятам, че моите методи за водене на разпит ги бива… въпреки че ЦРУ и ФБР изтъкнаха някакви глупости за некадърните методи за водене на разпит като причина очевидците да опишат издигащата се светлина. И нямаха предвид себе си. Все едно полицията е виновна, че двеста души са видели едно и също. Можеш ли да повярваш?

— Да.

Той се усмихна.

— Така или иначе, още първия път измъкнах всичко, каквото можех, от очевидците. До следващия разпит те вече щяха да са прочели вестниците и да са гледали новините и версиите им щяха да се променят от „Божичко, случи се толкова бързо, че не съм сигурен какво видях“ в „Ей, казах ви, че беше самонасочваща се ракета“ и после подробно описание на издигаща се червеникавооранжева светлина, бял дим и всичко друго, освен цвета на ракетата, преди да улучи самолета. — Дик ме погледна. — Били сме в играта, Джон. Правили сме го. Колко очевидци сме имали, които се изправят на скамейката и забравят абсолютно всичко и нещо повече, спомнят си всевъзможни глупости, дето изобщо не са се случили?

— Прав си. — Обаче това ме накара да се сетя за нещо друго. Най-често се взираме в онова, което е пред нас, и го анализираме до дупка. Само че понякога тъкмо липсващата част може да ти каже нещо. — Винаги съм се питал защо не е било проведено някакво съдебно дознание. Нали разбираш, съд с право да издава призовки, в който всички очевидци, следователи и криминални експерти да дадат показания под клетва и в който безпристрастни съдии да задават въпроси в открит процес. Защо не са го направили? Дик сви рамене.

— Откъде да знам, по дяволите? Питай Джанет Рино. Не отговорих.

— Имаше няколко публични изслушвания — каза той. — И много пресконференции.

— Обаче не и съдебни дела. Нито конгресни комисии.

Той се подсмихна.

— Като комисията „Уорън“ ли искаш да кажеш? По дяволите, аз все още не знам кой е убил Кенеди.

— Бившата ми жена. Тя говори насън.

— Да бе, знам. Захилихме се.

Дик запали трета цигара от втория фас и отбеляза:

— Трябва да замина за Лос Анджелис по работа. Там не се пуши по ресторантите и баровете. Можеш ли да повярваш? Искам да кажа, накъде върви тая страна? Задници правят законите, хората им се подчиняват. Всички се превръщаме в овце. Остава да гласуват закон против пърденето. Нали се сещаш, „В това заведение пърденето е забранено. Пърденето предизвиква сериозни заболявания на носоглътката“. Направо си представям кръгъл забранителен знак с наведено напред човече, пресечено с наклонена черта. Ами после?

Известно време го оставих да дрънка, след това попитах:

— Викали ли са те да дадеш показания на някое от ония публични изслушвания?

— Не. Но…

— Някой от другите, които са разпитвали, или от очевидците, бил ли е викан да даде показания на публично изслушване?

— Не, но…

— От ЦРУ разпитали ли са очевидци, докато са работели по оня филм?

— Не… но казаха, че са разпитвали. После им се обаждаха много свидетели и от ЦРУ признаха, че са използвали само писмени показания на очевидци.

— Това смущава ли те?

— От професионална гледна точка… виж, бяха допуснати много грешки и тъкмо затова хора като теб още душат по случая и причиняват неприятности. Ето моето заключение и наистина го вярвам: било е злополука, мама му стара. А ето и моя съвет: откажи се.

— Добре.

— Аз не участвам в никакъв заговор, Джон. Моля те да се откажеш поради две адски основателни причини. Първо, няма престъпление, заговор, засекретяване, няма нищо, което да разкриеш, освен глупост. И второ, ние сме стари дружки и не искам да загазиш. Искаш ли да си докараш проблеми? Направи нещо, което да си струва. Изритай Кьоних в ташаците.

— Сутринта вече го направих.

Дик се засмя и пак си погледна часовника.

— Трябва да тръгвам. Поздрави Кейт.

— Добре. И ти поздрави Мо.

Той понечи да се измъкне от сепарето, но аз го спрях.

— А, още нещо. Хотел „Бейвю“. Мадамата с одеялото на плажа. Това говори ли ти нещо?