Полет 800

— Да. И това още повече наклони везните в полза на вероятността да са били семейни любовници. Обаче никой не я беше видял в друга кола. Проверихме номерата на колите, които бяха на паркинга, за да видим дали няма да излезе нещо. Някои все още смятаха, че жената е станала жертва на престъпление и че мъжът я е очистил на плажа или в стаята и я е метнал в багажника на колата, увита в одеяло. Но от това не излезе нищо — поне доколкото знам.

— Някой видял ли ги е да се връщат в хотела оная вечер?

— Не. За пръв и последен път ги е забелязала Лусита, на излизане от стаята им. Изчезнали са някъде между седем и по обяд на другия ден, когато друга камериерка влязла в двеста и трета да почисти, и заедно с тях изчезнало одеялото, явно същото, което е било зарязано на плажа.

— Успя ли да разговаряш с другата камериерка?

— Не. Грифит и неговите дружки вече я бяха изстискали и тя изобщо не фигурираше в нашия списък. Обаче Грифит каза, че жената си спомнила следи от червило по една от чашите. Душът бил използван и леглото било оправено, липсвало само одеялото. В стаята не било оставено нищо, което да ни насочи нанякъде, защото камериерката почистила и изнесла всичко, което можело да помогне за идентифициране на двойката. — Мари замълча за миг. — Поне така каза Грифит.

— Трябва да се научиш да вярваш на федералните агенти — посъветвах я.

Тя се засмя.

Замислих се за всичко това. Въпреки че имах по-ясна представа за случилото се преди пет години в хотел „Бейвю“, не бях по-близо до оная двойка от вчера. Искам да кажа, ако Грифит, Наш и другият фебереец наистина бяха стигнали до задънена улица, след като всички ресурси на света бяха на тяхно разположение, аз бях стигнал до тухлена стена.

От друга страна, може да бяха напипали златна жила.

И без това е трудно да се разследва случай отпреди пет години — още по-трудно е да се разследва случай, вече разследван от някой друг, който е скрил всички улики и свидетели.

Е, сега ми оставаше само да се върна в службата и да поискам папките с надпис: „Полет 800“ на ТУЕ — хотел „Бейвю“ или нещо от тоя род. Нали така?

— Сещаш ли се нещо друго? — попитах Мари.

— Не, но ще помисля.

Дадох й визитката си.

— Ако се сетиш за нещо, обади се на мобифона ми. Не звъни в службата.

Тя кимна.

— Ще ми дадеш ли име?

— Не мога. Но ще се обадя тук-там и ще видя дали някой от другите три ченгета иска да разговаря с теб. Какво става, Джон?

— Ами, ще ти кажа какво не ти е съобщил Грифит — на онова одеяло на плажа са намерили капачка от видео обектив.

Трябваха й две секунди, за да ахне.

— Мамка му! И смяташ…

— Кой знае? — Станах. — Трай си. Междувременно помисли за деня в „Бейвю“ и какво може да си чула после. Благодаря ти за отделеното време и помощта, Мари.

Приближих се до кошарката и навих залъгалката.

— Не ме изпращай.

Тя ме прегърна и каза:

— Пази се.

21

Слободан седеше в таксито и разговаряше по мобифона си.

— На пристанището „Сейнт Джордж“ — наредих, щом се качих. — Бързо.

Той потегли, като продължаваше да плямпа по телефона на език, който звучеше като прахосмукачка.

Стигнахме на пристанището десет минути преди ферибота в пет и половина и аз му платих, колкото показваше броячът, плюс петачка отгоре. Мислено си отбелязах да ги пиша на сметката на госпожа Мейфилд.

Пред пристанището имаше количка със сладолед и в проява на чиста носталгия си купих фунийка с две топки.

Качих се на ферибота, който още беше празен, отидох на горната палуба и след няколко минути отплавахме за Манхатън.

Пътят е двайсет и пет минути и през това време мислех за някои неща, които не се връзваха. Неща, които ми беше казала или не ми беше казала Кейт. Тоя занаят е петдесет процента информация и петдесет процента интуиция и моята интуиция ми подсказваше, че не разполагам с цялата информация.

Пътьом погледнах Статуята на свободата и да, изпитвах малко патриотизъм, вярвах в дълга си да защитавам конституцията на Съединените щати и така нататък, обаче още не бях убеден, че случилото се с боинга на ТУЕ е удар срещу моята родина.

После идваха жертвите и техните роднини. Като детектив от отдел „Убийства“, винаги съм се опитвал да не се сближавам със семейството на убития, обаче много пъти съм го правил. Това те мотивира, но не винаги по начин, който е от полза за теб или за жертвите.

Представих си момента, в който разрешавам тоя случай — както се казва, представи си успеха и ще успееш. Представих си Кьоних, Грифит и моя пряк началник от НЙПУ капитан Дейвид Стийн, които ми стискат ръката, докато колегите ми ръкопляскат и викат ура, и как ме канят на вечеря в Белия дом.

Само че, ако успеех да изискам преразглеждане на случая, нямаше да се случи точно така. И дори не ми се мислеше какво ще се случи всъщност. Нямаше никакви положителни страни, а само една абсолютно отрицателна, освен че щях да задоволя самолюбието си и да затвърдя репутацията си на адски противна личност.

После естествено идваше Кейт, която разчиташе на мен. Колко мъже са се прекарали в опит да направят впечатление на жени? Поне шест милиарда. Може би и повече.