Полет 800

Фериботът пристана. Слязох и взех такси до „Делмонико“ на Бийвър Стрийт, съвсем близо до пристанището.

„Делмонико“ съществува от сто и петдесетина години, затова предполагах, че заведението не е било закрито наскоро и не е оставило госпожа Мейфилд на улицата. Тъй като се намираше във финансовия квартал, то гъмжеше от уолстрийтски типове и не се посещаваше често от представители на Федерал Плаза, което всъщност се искаше.

Отидох на бара, където госпожа Мейфилд си приказваше с двама надървени уолстрийтски пичове, вмъкнах се помежду им и я попитах:

— Болеше ли?

— Кое!

— Когато падахте от рая.

Тя се усмихна.

— Надявам се, че не използвате този цитат често.

— Това не е цитат. — Поръчах си дюърс и сода. — Изглеждате ми позната.

Кейт пак се усмихна.

— Отскоро съм в града.

— И аз. Корабът ми току-що пристигна. Всъщност дойдох с ферибота от Стейтън Айлънд.

Донесоха ми скоча и се чукнахме.

— Къде беше? — попита тя.

— Току-що ти казах. На Стейтън Айлънд.

— Помислих, че се шегуваш.

— Не се шегувам. Наистина бях на Стейтън Айлънд.

— Защо?

— Търсих къща за нас двамата. Някога мислила ли си да имаме деца?

— Ами… да, мислила съм. Защо питаш?

— Бременен съм.

Кейт ме потупа по корема.

— Личи си. Какви са тия работи с къщата и децата?

— Преди малко разговарях с една полицайка на Стейтън Айлънд — в отпуска по майчинство. През деветдесет и шеста е била в КТС. Разпитвала е свидетели в хотел „Бейвю“.

— Наистина ли? Как я намери?

— Мога да намеря всеки.

— Ти не можеш да намериш и два чорапа от един и същи чифт. Какво ти каза тя?

— Разпитвала е камериерката, която видяла оня човек, дето явно е занесъл хотелското одеяло на плажа. Камериерката видяла и неговата мадама.

Кейт се замисли.

— Твоята приятелка знае ли дали от ФБР са разпознали двойката?

— Доколкото й е известно, не са. Човекът се регистрирал под измислено име. — Отпих от скоча си.

— Още какво научи от тази жена? — попита Кейт.

— Научих, че тримата федерални агенти, които командвали парада, не споделили нищо с четиримата детективи от НЙПУ, които вършели черната работа. Обаче това вече го знаех.

Тя не отговори. Погледнах я.

— Между другото, я ми кажи как оня уестхамптънски полицейски доклад за одеялото на плажа се е озовал при теб?

— Съвсем случайно — след няколко секунди мълчание отвърна Кейт. — Една вечер преглеждах много доклади в мотелската си стая и този привлече вниманието ми.

— Опитай пак.

— Добре де… Една вечер с Тед бяхме на по чашка и той ми го спомена. Струва ми се, че беше прекалил с алкохола.

Побърках се от яд, обаче се овладях и адски любезно отбелязах:

— Нали ми каза, че изобщо не си обсъждала тоя случай с него.

— Извинявай.

— Още за какво си ме излъгала?

— За нищо, заклевам се.

— Защо ме излъга?

— Ами… просто не смятах, че е важно да знаеш откъде имам тази информация. Знам какъв ставаш, когато спомена за Тед Наш.

— Нима? И какъв ставам?

— Психопат.

— Глупости.

Привличахме известно внимание, защото май бях повишил глас над глъчката около бара.

— Всичко наред ли е? — поинтересува се барманът.

— Да — успокои го Кейт и се обърна към мен. — Да вървим.

— Не. Тук ми харесва. Кажи ми още какво си забравила да ми споменеш. Тутакси.

Тя запази самообладание, обаче виждах, че е разстроена. За разлика от мен — аз кипях.

— Изплюй камъчето.

— Не ме принуждавай. Ти не си…

— Хайде. И без будалкане.

Кейт дълбоко си пое дъх.

— Добре… но не е каквото си мислиш…

— Няма значение какво си мисля.

— Хм… Тед също работеше по случая с боинга на ТУЕ, както може би вече знаеш… и аз го познавах от службата… но никога не сме имали връзка, както десетки пъти съм ти повтаряла и което си е самата истина.

— Тогава защо ти е казал за одеялото на плажа и за капачката от видео обектива, щом не е трябвало да го знаеш?

— Не съм сигурна… но една вечер отидохме на по чашка в местния бар… около седмица след катастрофата, и той пи прекалено много… и спомена за доклада на местната полиция. Каза нещо от рода на „Двамата сигурно са се записвали как правят секс на плажа и може да са заснели експлозията“. Зададох му няколко въпроса и той млъкна. На другия ден ми се обади и ми каза, че намерили двамата — оказали се възрастна семейна двойка и капачката била от обикновен фотоапарат, а не от видеокамера, и двамата нито видели, нито снимали нещо, свързано с взрива. — Тя разклати чашата си.

— Карай нататък.