Полет 800

— Ами, съвсем ясно ми беше, че съжалява, задето предишната вечер се е разприказвал, затова отговорих: „Е, жалко“ или нещо от този род, и приключихме темата. Но после отидох в уестхамптънската полиция и там ми съобщиха, че от ФБР вече били взели писмения доклад и още чакали да им върнат копие. — Кейт се усмихна криво: — Сигурно още чакат. Но научих как се казва полицаят, който е бил на плажа и е написал доклада. Свързах се с него. Той не беше сигурен, че трябва да разговаря с мен, но ми описа случилото се и спомена, че казал на ФБР, че одеялото може да е от хотел или мотел. Бях затънала до гуша в разпити на очевидци, затова не тръгнах по тази следа и честно казано, не виждах защо да го правя. С това се занимаваха Тед и други. Обаче след седмица или малко по-късно се върнах в службата за няколко дни и както ти казах, започнах да се обаждам в местните мотели и хотели, и разговарях с управителя на „Бейвю“ Лесли Роузънтал, който ме информира, че от ФБР вече ходили там с одеялото и разпитали персонала и гостите. Главният агент не му казал нищо, освен че не бивало да разговаря с никого за това. — Тя ме погледна. — Няма нищо повече.

— Кой беше главният агент?

— Лайъм Грифит. Сигурна съм, че вече го знаеш от твоята позната на Стейтън Айлънд.

— Да, обаче защо не ми го каза по-рано?

— Защото още отначало те предупредих, без имена. Тъкмо затова не ти казах и за Тед.

— И какво направи с информацията от господин Роузънтал?

— Нищо. Какво трябваше да направя? Мислих по този въпрос, наистина, но преди да потъна в прекалено дълбоки размисли, ме привикаха в кабинета на ОСО, както ти казах. — Кейт допи чашата си. — Тед е знаел, че душа наоколо и че съм получила предупреждение, сигурна съм, обаче не ми се извини, че ми го е споменал, а просто започна да се държи хладно с мен.

— О, бедничката тя.

— Разкарай се, Джон. Нямам какво да крия и от какво да се срамувам. Просто престани.

— Ти ме излъга.

— Да. Излъгах те, за да избегна кофти сцени като тази. Има ли значение откъде съм получила информацията? Деветдесет и девет процента от това, което ти казах, е истина, а онова, което не съм ти казала, не се е отразило на действията ти. Сега просто научи още нещо: когато е пиян, Тед Наш е също толкова глупав, колкото теб и всички останали. Доволен ли си?

Не отговорих, просто седях до нея, все още доста разгорещен от тоя словесен двубой.

Тя постави длан върху ръката ми и принудено се усмихна.

— Да те черпя едно?

Ако изпиех още две, сигурно щях да се успокоя, обаче в кръвта ми имаше само едно малко и не можех да се примиря с факта, че жена ми ме е излъгала. Освен това не бях съвсем убеден, че ми казва цялата истина за това къде, как и защо Тед Наш е споделил с нея — като го знаех какъв темерут е Тед, не можех да си представя, че ще се разприказва в бара, но можех да си го представя как дрънка в спалнята.

— Хайде, Джон — каза Кейт. — Да пийнем по още едно.

Обърнах се и си тръгнах.

22

Събудих се на кушетката с адски кофти махмурлук.

От „Делмонико“ бях взел такси до „Дреснърс“, спомних си аз, едно от кварталните ми заведения, където барманът Аден ме обсипа с внимание. Следващото, което си спомнях, беше, че се опитвах да махна нещо от лицето си и това нещо бе подът.

Надигнах се и забелязах, че съм по бельо. Зачудих се дали съм се прибрал вкъщи в тоя вид. После видях дрехите си на пода, което ме зарадва.

Бавно се изправих. Утринното слънце нахлуваше през балконската врата, проникваше през очните ми кълба и пронизваше мозъка ми.

Запътих се към кухнята, откъдето усетих аромат на кафе. До кафе-машината имаше бележка: „Джон, отивам на работа. Кейт“. Дигиталният часовник на кафе-машината показваше 09:17. После 09:18. Супер.

На кухненската маса лежаха „Таймс“ и „Поуст“. Непрочетени.

Налях си чаша горещо черно кафе и разсеяно прегледах „Поуст“, най-добрият начин да четеш тоя вестник. Опитвах се да отлагам случката в „Делмонико“, докато мозъкът ми влезе в кондиция и покаже основателна причина за гневния ми изблик.

Обаче когато започнах да идвам на себе си, установих, че може да съм преиграл. Обзеха ме угризения и разбрах, че трябва да загладя нещата с Кейт, въпреки че не можеше да става и дума за извинение.

Допих си кафето, отидох в банята, изпих два аспирина, обръснах се и взех душ.

Почувствах се малко по-добре, реших да си взема болничен и го направих.

Облякох се небрежно — жълто-кафяв панталон, спортна риза, син блейзър и мокасини — и си сложих кобура на глезена.

Обадих се в гаража за колата си, намерих пакет чипс за из път и слязох долу.

Портиерът бодро ме поздрави, което ме ядоса. Качих се на джипа си и потеглих по Второ авеню към тунела в центъра, който ме изведе на изток по лонгайландската магистрала.

Тоя ден имаше разкъсана облачност, беше влажно и термометърът в колата вече показваше седемдесет и осем градуса по Фаренхайт. Превключих компютъра на метрична система и термометърът спадна на двайсет и шест градуса по Целзий, което беше студено за това време на годината.