Полет 800

— Да. Всъщност не ми трябва стая. Искам да разговарям с господин Роузънтал. — Показах му служебната си карта, колкото да види снимката. — Тук съм по служба.

— Добре, господине… може ли да…

— Господин Роузънтал. Благодаря. Питър набра трицифрен номер и каза:

— Сюзан, един господин от ФБР иска да види господин Роузънтал. — Замълча и изслуша отговора. — Не… Аз не… Добре. — Младежът затвори. — Госпожица Корва, помощничката на господин Роузънтал, ще слезе всеки момент.

— Страхотно. — Взех си визитката и регистрационния талон от плота и ги прибрах в джоба си, ама какъвто съм си добряк, му оставих четирийсетачката за следващия маникюр. Огледах се — във фоайето имаше много тъмен махагон, саксии с растения, тежки мебели и дантелени завеси.

Отворената двукрила врата наляво водеше към бар-ресторанта, в който обядваха гости. Замириса ми на храна и коремът ми изкурка.

Надясно имаше друга двукрила врата, която водеше до дневна и библиотека, както беше споменала Мари. В дъното видях голямо стълбище, по което слизаше млада привлекателна жена по тъмна пола, бяла блуза и практични обувки. Тя се приближи до мен.

— Аз съм Сюзан Корва, помощничка на господин Роузънтал. Какво обичате?

В изпълнение на процедурата пак си показах служебната карта и учтиво се представих:

— Аз съм детектив Кори от Федералното бюро за разследване, госпожо. Дойдох да се срещна с господин Лесли Роузънтал.

— Може ли да попитам за какво се отнася?

— Въпросът е служебен, госпожице Корва, и нямам право да го обсъждам с вас.

— Ами… в момента той е доста зает, но…

— И аз съм доста зает — както обикновено, прибавих аз. — Няма да му отнема много време. Ще ви последвам.

Тя кимна, обърна се и заедно се заизкачвахме по стълбището.

— Хубав хотел — казах аз.

— Благодаря.

— Откога работите тук?

— Вече второ лято.

— Затваряте ли през зимата?

— Не, но наесен става доста тихо.

— Какво правите с персонала?

— Ами… освобождаваме повечето. Те знаят какво ги очаква. Имаме много местни и приходящи, които работят само през лятото. Учители, студенти. И професионални хотелиери, които следват сезоните и наесен се преместват на юг.

— Ясно. Едни и същи служители ли назначавате всяко лято? Изкачихме стълбището.

— Много от тях, да — отвърна тя. — Заплатата е добра и тук им харесва в свободните им дни. — Младата жена ме погледна. — Проблем ли има?

— Не. Чисто рутинна проверка. — За ваше сведение, когато ченге ви каже „рутинна проверка“, значи има проблем.

По широкия коридор имаше номерирани стаи. Завихме в странично крило, чиято врата носеше надпис САМО ЗА ПЕРСОНАЛА. Озовахме се във външен офис с компютърни монитори, пред които седяха четири жени и отговаряха на телефони.

Госпожица Корва ме заведе до друга врата, почука, отвори я и ми даде знак да вляза.

Зад голямо бюро седеше мъж в напреднала средна възраст. Носеше официална риза с разкопчана яка и разхлабена пъстра вратовръзка. Той се изправи и излезе иззад бюрото. Видях, че е висок и слаб. Лицето му изглеждаше интелигентно, въпреки че изглеждаше малко обезпокоен.

— Господин Роузънтал, това е господин Кори от ФБР — представи ме госпожица Корва.

Ръкувахме се.

— Благодаря, че ме приехте толкова бързо — казах аз.

— Няма проблем. — Той се обърна към помощничката си. — Благодаря, Сюзан. — Тя излезе и затвори вратата. — Седнете, господин?…

— Кори. Джон Кори. — Не му дадох визитката си, обаче му показах служебната си карта, за да постигна нужната ми психическа нагласа.

Седнах срещу бюрото му и той отново се настани на големия си мек стол.

— С какво мога да ви помогна, господин Кори?

Във ФБР те подготвят да си извънредно учтив с гражданите, което е хубаво. Освен това искат да си учтив със заподозрени престъпници, шпиони, незаконно пребиваващи чужденци и чуждестранни терористи, което е цяло предизвикателство за мен. Обаче Бюрото трябва да пази имиджа си. Господин Роузънтал беше гражданин и не го подозирах в нищо друго, освен че има безвкусна вратовръзка — по нея плуваха китчета.

— Правя допълнително разследване за катастрофата на полет осемстотин — осведомих го.

Той изглеждаше облекчен, че не е нещо друго, например че взима на работа незаконно пребиваващи чужденци, и кимна.

— Както знаете, господине — продължих аз, — от тая трагедия изтекоха пет години и годишнината беше достойно отразена от медиите, което в известен смисъл възкреси обществената загриженост от случилото се.

Управителят пак кимна.

— През последните няколко дни и аз много мислих за това.

— Добре. — Огледах се наоколо. На стената висеше диплома от Корнелския университет, плюс десетки граждански и професионални награди, плакети и грамоти. През големия прозорец зад бюрото виждах залива и новото двуетажно крило „Мънибог Бей“, което приличаше на мотел. Надясно по пътя, който се спускаше към плажа, забелязах паркинга за мотелското крило, почти пуст по това време на деня в разгара на плажния сезон.

Отново насочих вниманието си към господин Роузънтал.