Полет 800

— Ами… имахме известни разногласия по начина, по който е регистрирал госта. Не го обвинявах, но настоях пак да си припомни правилата. Това като че ли не го смути особено много, но след ден-два напусна. — Управителят прибави: — Хотелският персонал, особено мъжете, са малко чувствителни.

Замислих се за това.

— Какво стана с петстотинте долара депозит?

— Още ги пазим за госта. — Той се усмихна. — Без трийсет и шест долара за две половинки вино от минибара и липсващото одеяло.

Отвърнах на усмивката му.

— Съобщете ми, ако тоя господин се появи за депозита си.

— Непременно.

Значи дон Жуан и неговата мадама бяха пили вино преди или след плажа.

— Имате ли големи бутилки в стаите?

— Не. — Господин Роузънтал замълча за миг. — Един от федералните агенти също ми зададе този въпрос. Защо е толкова важно?

— Не е важно. И какво пишеше на визитката на госта?

— Не помня името. Мисля, че беше адвокатска визитка.

— Служителят на рецепцията, Кристофър, споменавал ли е, че човекът му е приличал на адвокат?

Въпросът, изглежда, смути господин Роузънтал.

— Ами… как изглеждат адвокатите?

Едва успях да устоя на изкушението да му обясня. Вместо това казах:

— Моля, продължете.

Той продължи за другите четирима агенти, които се присъединили към първите трима — трима мъже и жена, която трябваше да е Мари Губитози.

— Те разпитаха всички, персонала и гостите, и това малко наруши реда в хотела, но всички искаха да са максимално полезни, защото беше свързано с катастрофата. Всички бяха много разстроени от случилото се и говореха само за това. — И управителят се отнесе със спомените си за оня ден.

Махмурлукът ми вече изчезваше и успях да кимна, без да ме заболи главата. Извадих мобифона и пейджъра от джоба си и ги включих в очакване на съобщения. Имаш десетина минути преди да прихванат сигнала, обикновено повече, но понякога вадят късмет и те спипват за толкова. Изчаках около пет минути, докато господин Роузънтал говореше, след това изключих устройствата. Първоначалният ми яд, че Кейт ме е излъгала, се превръщаше в яд, че не ми се е обадила. Как да вдигнеш приличен скандал, като не си говориш?

Хрумна ми, че може да са я привикали в кабинета на някой шеф или в ОСО и че в момента отговаря на някои мъчни въпроси. Хрумна ми също, че макар да не й бях споменавал за това пътуване — а бях сигурен, че не са ме проследили до хотела — хората от ОСО може да са се сетили къде си прекарвам болничния. Почти очаквах Лайъм Грифит и трима главорези да нахлуят в стаята и да ме отведат. Това щеше да изненада господин Роузънтал. Но не и мен. Той продължаваше разказа си.

— Много гости си заминаха преждевременно, защото не искаха да ходят на плажа… защото… защото… водата изхвърляше… нали разбирате… — Управителят дълбоко си пое дъх. — Но после започнаха да прииждат любопитни и адски много журналисти, а също неколцина политици. ФБР ми предложи гарантиран едномесечен престой, ако им направя отстъпка. Приех и се радвам, че го направих, защото те удължиха престоя и някои останаха до късно есента.

— Доста сте спечелили.

Той ме погледна.

— Всички тук спечелиха. Но знаете ли какво? Щях да дам стаите безплатно, ако с това щях да помогна на следствието. — И прибави: — Отпуснах безплатна закуска на всички участници в разследването.

— Много щедро от ваша страна. Някой от ония агенти, които ви разпитваха, отседна ли тук?

— Струва ми се, че отседнаха поне двама. Но след пет години вече не си спомням. Нямах почти никакъв контакт с тях. Всичко това няма ли го във вашите архиви?

— Има го. Това се нарича „документална проверка“. — Измислих си го, обаче той като че ли ми повярва. Стигах до всички очаквани задънени улици, обаче имах две нови имена, Кристофър Брок, служителя на рецепцията, и студентката Роксан Скаранджело. Трябваше ми поне още едно, в случай че се появеше полицията на мисълта. — Как се казваше главната домакинка?

— Анита Моралес.

— Още ли работи при вас?

— Да. Тя е от постоянния персонал. Много добър ръководител.

— Чудесно. — Щеше ми се да мога да кажа същото за моя началник. — Да се върнем на Роксан — разговаряхте ли с нея, след като от ФБР я разпитаха?

— Да… но й бяха наредили да не обсъжда показанията си с никого, включително с мен.

— Но ви е казала, че е видяла следи от червило по чаша за вино в стаята, че душът е бил използван и е липсвало одеяло.

— Не е обсъждала тези неща с мен — отвърна управителят.

— Добре. Агентите взеха ли пръстови отпечатъци на някого от вашия персонал?

— Да. На служителя на рецепцията, Кристофър, и камериерката, Роксан. Казаха, че им трябвали, за да ги изключат от отпечатъците, открити на рецепцията и в стаята.