Полет 800

Да не споменавам за регистрационния талон. Предполагах, че дон Жуан е оставил доста ясни отпечатъци по талона, които бяха съответствали на отпечатъците по чашата за вино и бутилката на плажа, което го свързваше с двете места. Неговата мадама също беше оставила отпечатъци по чашата и бутилката, но навярно не и в стаята, щом я бяха почистили. Обаче ако на никого от двамата никога не бяха взимали отпечатъци за нищо, това си оставаше задънена улица, докато не ги откриеха по друг начин.

Господин Роузънтал прекъсна мислите ми.

— Трябва ли да подпиша показанията си?

— Не. Искате ли?

— Не… но се питах… не си водите записки…

— Не се налага. Разговорът ни е неофициален. — Ако си водех записки и ме арестуваха, щях още повече да загазя. — Преди пет години не подписахте ли показанията си?

— Подписах ги. Виждали ли сте ги?

— Да. — Беше време да сменя темата и посоката на разговора. — Искам да видя досиетата на вашите служители.

— Разбира се. — Той се изправи. — Лично ще ви ги покажа.

— Благодаря ви.

Излязохме от кабинета му и се спуснахме по стълбището към фоайето. Пак включих мобифона и пейджъра си, за да видя дали имам съобщения. Както ще ви уверят хората от вътрешния отдел в НЙПУ, ФБР и ЦРУ, най-трудно се следи свой човек. Няма хитри престъпници — всички са тъпи и оставят повече улики от Дядо Коледа на Бъдни вечер. Обаче ченгетата и агентите от ФБР и ЦРУ са друго нещо — те трудно се разкриват, когато вършат нещо престъпно.

След като си помислих това, изпитах натрапчивото усещане, че ме наблюдават, както казват ченгетата. Имах около двайсет и четири часа, докато надушат какво върша. Или пък двайсет и четири секунди.

24

Господин Роузънтал ме заведе при една врата под главното стълбище и я отключи. Слязохме в мазето, където беше тъмно и влажно.

— Тук е винарската изба и архивът — осведоми ме той.

— Първо да видим винарската изба.

Управителят се захили на първата ми шега за тоя следобед, което затвърди благоприятното ми впечатление от него.

После отключи втора врата и влезе вътре. Флуоресцентните лампи осветиха просторно помещение с висок таван, пълно с лавици и кантонерки.

— Досието на Кристофър Брок ли искате?

— Да, моля.

Моят домакин отиде при една от редиците кантонерки и извади чекмеджето за букви от А до Г, после затършува из папките.

— Това са личните досиета на бившите служители от администрацията… да видим… Държа да ги пазим в строг азбучен ред… Б-Р-О… може би…

В чекмеджето имаше само двайсетина папки и щом още не беше открил Кристофър Брок, никога нямаше да успее. Господин Роузънтал ме изгледа и каза:

— Странно!

Всъщност нямаше нищо странно. Добрата новина бе, че досието на Кристофър Брок се намира на Федерал Плаза. А лошата — че никога няма да го видя.

— Ами Роксан Скаранджело?

Управителят все още изглеждаше озадачен от изчезването на досието и не отговори.

— Образованата камериерка? — подсетих го.

— А… да. Елате с мен.

Последвах го при редица кантонерки с надпис „Бивши временни и сезонни служители“. Той изтегли чекмеджето за съответната буква.

— Роксан Скаранджело… би трябвало да е тук…

Помогнах му да прегледа здраво натъпканото чекмедже. Два пъти. После попитах:

— Сигурен ли сте, че се казва така?

— Да. Тя работи при нас две-три лета. Добро момиче. Умно и хубаво.

— И работливо.

— Да. Хм… Като че ли не мога да намеря досието й. По дяволите. Много държа на документацията. Ако не го свърша сам, никой друг няма да го свърши.

— Възможно ли е от ФБР да са взели досиетата и да са забравили да ги върнат?

— Ами, те наистина ги взеха, обаче снимаха всичко и ги върнаха.

— На кого?

— Ами… Не съм сигурен. Струва ми се, че ги върнаха направо тук. Останаха много време в мазето. Вие би трябвало да имате ксероксите на тези досиета в службата си.

— Убеден съм в това.

— Може ли да ми пратите копия?

— Естествено. Пазите ли някакви сведения за персонала в компютъра си?

— Сега, да, но навремето не пазехме — отвърна той. — Тъкмо затова е този архив. Пък и аз вярвам в книжните досиета, не в компютърните.

— И аз. Добре, ами досието на Лусита Гонзалес Перес? Господин Роузънтал отиде при кантонерката за букви от Г до Е и двамата я претърсихме, обаче Лусита я нямаше. Опитахме на П, но и там постигнахме същия успех.

— Вашите колеги явно или са сбъркали местата на тези досиета, или са забравили да ги върнат — заяви управителят.

— Явно. Ще проверя в службата. Госпожа Моралес на работа ли е днес?

— Да.

— Може ли да я повикате?

— Да. — Той извади малка радиостанция от джоба си и се обади на помощничката си. — Сюзан, моля те, прати госпожа Моралес в архива. Благодаря.

После ме попита:

— Искате ли да видите винарската изба?

— Не, само се майтапех. Всъщност не пия.

— Искате ли да видите други досиета?

— Естествено. — Господин Роузънтал беше маниак на тема архив, нещо много полезно за органите на реда. И се държеше страшно учтиво с мен, въпреки че преди пет години моите колеги му бяха отмъкнали досиетата.