Полет 800

Капитан Дейвид Стийн не ме накара да чакам и точно в девет сутринта влязох в ъгловия му кабинет. Той не се изправи, но и без това никога не го прави, освен ако гостът му не е с ранг на полицейски комисар и нагоре, и ми посочи да седна на стола срещу бюрото му. После пръв заговори с резкия си, сърдит глас.

— Добро утро.

— Добро утро. — Не можех да прочета нищо по лицето му. Искам да кажа, изглеждаше ядосан, обаче той винаги си изглежда така.

Трябва да спомена, че капитан Дейвид Стийн от НЙПУ има трудна работа, защото му се налага да играе втора цигулка на главен специален агент от ФБР Джак Кьоних. Обаче Стийн е корав стар евреин и не се дава на никого, даже на мен и особено на Джак Кьоних.

На стената висеше диплома от правен факултет и той наистина можеше да разговаря с феберейците на техния език, когато трябва. Беше дошъл в спецчастта от разузнавателния отдел на полицейското управление, по-рано наричан Червения отряд, обаче напоследък нямаше много червени, затова в РО на НЙПУ бяха насочили вниманието си към тероризма в Средна Азия. Веднъж Стийн ми бе казал: „Повече ми харесваха комунягите. Те все пак спазваха някои правила“.

Носталгията не е каквато беше.

Така или иначе, на Стийн сигурно му липсваше НЙПУ, също като на мен, обаче полицейският комисар го искаше тук и той беше тук и се канеше да ме насмотае за нещо. Неговият проблем, също като моя, бе раздвояването на лоялността. Ние работехме при феберейците, обаче си бяхме ченгета. Бях сигурен, че няма да е много суров с мен.

Той ме погледна.

— Адски си загазил, приятел. Виждате ли?

— Да не чукаш жената на някое голямо началство?

— В последно време не.

Стийн не ми обърна внимание.

— Нямаш ли поне малко представа как си се прецакал?

— Не, господин капитан. А вие?

Той запали недопушена пура.

— Джак Кьоних иска ташаците ти на билярдната си маса. Наистина ли не знаеш защо?

— Ами… Може да е всичко. Знаете ги какви са.

Не ги знаеше и нямаше да отговори на подмятането ми, обаче това му напомни, че сме братя.

Стийн запафка пурата си. От около пет години пушенето във федерални сгради беше забранено, но сега не бе моментът да повдигам тоя въпрос. Всъщност пепелникът му беше поставен върху надпис ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО.

Той погледна някаква бележка върху бюрото.

— Докладваха ми, че вчера никой не е можел да се свърже с теб, нито по телефона, нито по пейджъра. Защо?

— Изключих мобифона и пейджъра си.

— Не трябва да изключваш пейджъра. Никога. Ами ако обявят бойна тревога? Няма ли да искаш да научиш?

— Да, естествено.

— Е? Защо тогава си изключил телефона и пейджъра си?

— Нямам извинение, господин капитан.

— Измисли си.

— Ще направя нещо по-добро. Истината е, че не исках да ме проследят.

— Защо? Някоя мадама ли чукаше?

— Не.

— Какво прави вчера?

— Ходих в Хамптън.

— Нали си бил болен?

— Не бях болен. Взех си свободен ден.

— Защо?

Спомних си собствения си съвет към Кейт.

— Поработвам по случая с полет осемстотин. В свободното си време.

Той мълча няколко секунди, после попита:

— Какво значи това „в свободното си време“?

— Случаят ме заинтригува.

— Нима? И какво ти е толкова интересно?

— Будалкането. Интересува ме будалкането.

— Да, мен също. Та значи, искаш да кажеш, че никой не ти е нареждал да се занимаваш с тоя случай, така ли? Това ли е идеята ти?

— В четвъртък бях на панихидата по случай пет години от катастрофата. И се замислих.

— С жена си ли беше?

— Да.

— И това ли те накара да се замислиш за полет осемстотин?

— Точно така. — Прибавих: — Струва ми се, че в следствието са пропуснати някои неща.

— Нима? И ти ще поправиш грешката, така ли?

— Опитвам се. В свободното си време. Стийн известно време мисли за това.

— Кьоних не искаше да ми съобщи защо си загазил. Каза аз да те питам. Май че тая работа с ТУЕ е причината. Как смяташ?

— Сигурно е така, господин капитан. Държат се адски странно за всичко, свързано с тоя случай.

— Кори, защо си навираш носа там, където не ти е работа?

— Аз съм детектив.

— И аз съм детектив, приятел. Обаче изпълнявам заповедите.

— Ами ако тия заповеди не са законни?

— Не ми излизай с тия университетски глупости. Аз съм правист. Повече ме бива да ръся глупости от теб.

— Искам да кажа, че…

— Някой казвал ли ти е в прав текст да не се занимаваш със случая?

— Да, господин капитан. Лайъм Грифит. На панихидата. Той беше там, кой знае защо. Обаче аз не съм на служба при Лайъм Грифит. Следователно неговото нареждане…

— Да, добре. Хубаво, слушай сега. Ти ми харесваш, Кори. Наистина. Обаче през кратката година, откакто си тук, ми докара страшно много проблеми. Някои изцепки ти се разминаха, първо, защото си нещатен агент, второ, защото си раняван при изпълнение на служебните си задължения, при това два пъти. Трето, защото свърши добра работа по случая с Халил. И четвърто, съвсем сериозно, бива те в това, което вършиш. Даже Кьоних те харесва. Е, не те харесва, но те уважава. Ти си полезен за службата. Както и жена ти. Хората я харесват, даже да не харесват теб.

— Благодаря.

— Само че ти не си от полза за кариерата й. Трябва да започнеш да спазваш правилника. Иначе ще се наложи да напуснеш.