Полет 800

Като че ли щеше да ми се размине леко, обаче надушвах нещо кофти и това не беше само пурата на Стийн.

— Ами, щом ми искате оставката…

— Да съм казвал такова нещо? Можеш да избираш — или се стегни, или напусни. Толкова ли е трудно? Просто ми кажи, че ще бъдеш послушно момче. Хайде. Казвай.

— Добре… Ще бъда… — Смяна на темата. — Господин капитан, не мога да повярвам, че не са ви казали каква е цялата тая история. Дали не си признавам нещо друго?

— Къде другаде си сгафил?

— Играя видео покер на служебния си компютър.

— И аз. Познаваш ли капелан Майк Халоран? Познаваш го, нали? Свещеника.

— Да, той…

— Той ме научи на нещо. Виж. — Стийн вдигна ръката си с пурата и леко махна във въздуха. — Всичките ти грехове са опростени. Върви си и повече не греши.

Пък си мислех, че аз съм откачалка.

— Страхотно — отговорих. — Е, тогава ще…

— Има още няколко неща. — Капитанът започна да рови из хаоса върху бюрото. — Имам задача за теб. Направо от Кьоних.

— Като става дума за това, в момента Кейт разговаря с него.

— Да. Знам.

— Той иска ли да ме види?

— Нямам представа. — Стийн измъкна една папка и я разтвори. Мразя, когато хората правят така.

— Спомняш ли си „Мисията невъзможна“?

— Хм… не много добре. Падам си по „Досиетата Х“.

— Аха. Ами, това е невъзможна мисия. Какво ще кажеш? И тази мисия ще е твоя, ако приемеш… нещо такова. Загряваш ли?

Не отговорих.

Той заби поглед в папката.

— Следиш ли тая история с Аден?

Надявах се, че има предвид бармана в „Дреснърс“.

— Запознат ли си с нея?

— Всъщност да. Посланик Бодин забранила на Джон О’Нийл да се върне в Аден, защото се държал зле. Лично аз смятам…

— Тя е пълен боклук. Това смятам аз. Обаче това да не излиза извън тия стени. Както и да е, та както сигурно знаеш, ние имаме някои хора там, хора от спецчастта на ФБР и НЙПУ. Е, те поискаха подкрепление.

— Сигурно и без това вече са предостатъчно.

— Така твърди и Бодин. Обаче О’Нийл получи разрешение да прати още неколцина в замяна на това, че го изритват от Аден и той не вдига шум.

— Кофти сделка. Би трябвало да вдигне шум.

— Професионалните феберейци правят каквото им наредят. Така или иначе, Кьоних ти препоръчва да се включиш в групата.

— Коя група?

— В Аден. Пристанищен град в Йемен.

— Това сериозно ли е?

— Напълно. Пише го тук. Задачата се смята за опасна и най-хубавото е, че ще подпомогне кариерата ти.

— Това наистина е чудесно. Обаче не съм сигурен, че го заслужавам.

— Естествено, че го заслужаваш.

— Колко време ще продължи тая синекурна мисия?

— Два месеца. Искам да кажа, оная страна е адски гадна. Разговарял ли си с някой от хората, които са били там?

— Не.

— Аз съм разговарял. Температурата била петдесетина градуса на сянка, само дето нямало сянка. Хубавото било, че зад всяко дърво стояла жена. Само дето нямало дървета. Хотела обаче си го бивало. Резервирали сме цял етаж в хубав хотел. Според тия хора и барът не бил за изхвърляне. И не можеш да водиш жени в стаите. Обаче ти си женен мъж, така че това не е проблем. Освен това извънбрачният секс е тежко престъпление и се наказва с обезглавяване. Или те убиваха с камъни? Струва ми се, че убиват жената с камъни, а мъжа го обезглавяват. Както и да е, там ще те осветлят по тия въпроси. Трябва много да внимаваш. — И прибави: — Това е полезно за кариерата.

— Чия?

— Твоята.

— Колкото и съблазнително да изглежда, боя се, че трябва да отклоня предложението — отвърнах.

Капитан Стийн се вторачи в мен през дима от пурата си.

— Не можем да те принудим да приемеш това назначение.

— Точно така.

— Трябва да го приемеш доброволно.

— Чудесен принцип.

— Обаче имам чувството, че ако не приемеш, може да не подновят договора ти. Е, не мога да го кажа така, защото звучи като принуда.

— Не бих го изтълкувал като принуда. По-скоро звучи като заплаха.

— Както и да е. Знаеш ли, може да се окаже забавно. Приеми.

— Имам лекции в „Джон Джей“. В четвъртък след Деня на труда6 трябва да съм в университета. Пише го в договора ми.

— Ще се опитаме да те върнем навреме. Обсъди го с жена си.

— Още сега ви казвам, господин капитан, че няма да замина за тъпия Йемен.

— Споменах ли за извънредното заплащане? И десет дни отпуска, когато се върнеш? Плюс годишната отпуска, която ти се събере там, получава се цяла ваканция.

— Звучи страхотно. Сещам се за няколко семейни мъже с деца, които имат нужда от тия пари. Ако няма нищо друго…

— Чакай. Трябва да ти кажа още някои неща, които ще ти помогнат да вземеш решение.

— Вижте, господин капитан, ако ще ми кажете, че отказът ми да приема това назначение ще провали кариерата на жена ми, това е неетично, а сигурно и незаконно.

— Нима? Ами тогава няма да ти го кажа. Обаче си е така. Не отговорих. Известно време двамата само се зяпахме.

— Защо Кьоних ме разкарва от Ню Йорк? — попитах накрая.

— Не те разкарва от Ню Йорк. Ще му се изобщо да те разкара от Земята. И това не е заради пейджъра, приятел. Ето какво ще ти кажа — предложението му за теб е страхотно. И предложението му за жена ти е още по-страхотно. Негово величество ви е сърдит и иска да ви прати някъде, където ще имате много време да си мислите как сте го разсърдили.