Полет 800

— Ами тогава да върви на майната си.

— Не, Кори, той няма да върви на майната си. По-скоро, струва ми се, ти ще вървиш на майната си.

Изправих се, без да ме е освободил.

— До един час ще получите оставката ми на бюрото си.

— Ти решаваш. Обаче първо поговори с жена си. Не можеш да подадеш оставка без бележка от жена си.

Понечих да си тръгна, обаче капитан Стийн стана и излезе иззад бюрото си. Погледна ме и тихо каза:

— Държат те под око, малкия. Пази се. Това е приятелски съвет.

Обърнах се и излязох.

28

Госпожа Мейфилд я нямаше на бюрото й.

— Къде е Кейт? — попитах Дженифър Лупо, която седеше срещу нея.

— Отиде на среща с Джак в кабинета му — отвърна тя. — Оттогава не съм я виждала.

Явно Джак Кьоних и Кейт Мейфилд имаха да си приказват повече, отколкото Дейвид Стийн и Джон Кори. Надушвах нещо лошо.

Отидох на работното си място, което не бях направил преди срещата си със Стийн. На бюрото ми нямаше нищо ново, на телефонния ми секретар нямаше нищо спешно. Отворих имейла си. Обичайният боклук, освен съобщение от пътническата служба на ФБР във Вашингтон, което гласеше:

„Незабавно се свържете със службата. Относно: Йемен“.

— Какво е това, по дяволите?…

Хари Мълър откъсна поглед от компютъра си.

— Какво има?

— Лош хороскоп.

— Опитай моя. Аз съм козирог. Ей, къде беше вчера?

— Бях болен.

— Търси те Стийн.

— Намери ме.

Мълър се наведе към мен.

— Загазил ли си нещо?

— Аз вечно съм си загазил. Направи ми една услуга. Кейт е при Кьоних. Когато излезе, предай й, че я чакам в онова гръцко кафене малко по-нататък по улицата. „Партенон“, „Акропол“, „Спарта“ — нещо от тоя род.

— Защо не й оставиш бележка на бюрото й?

— Защо просто не ми направиш услуга?

— Всеки път, щом ти направя услуга, се чувствам като съучастник в престъпление.

— Ще ти донеса баклава.

— Нека е царевична кифличка.

Изправих се.

— И не го споменавай на друг.

— Препечена, с масло — отвърна той.

Бързо тръгнах към асансьора. По пътя си мислех какво ми подсказва да направя инстинктът ми. Първо, да се махна от сградата в случай, че Кьоних пожелае да разговаря с мен, след като подложи на разпит Кейт. Второ, следващият човек, с когото трябваше да говоря, беше тя, насаме и далеч от Министерството на любовта. Инстинктът ми подсказваше верни неща.

Излязох от асансьора и се запътих на юг по Бродуей към Световния търговски център.

Предимството на това кафене — „Акропол“ — бяха сепаретата с високи облегалки, които скриваха клиентите от улицата. Освен това ужасяващата тенекиена гръцка музика заглушаваше разговорите и през пет минути се разнасяше отвратителното дрънчене от строшени съдове. Това също беше на запис и се предполагаше, че е забавно. Сигурно човек трябва да е грък, за да схване смешката.

Седнах в едно свободно сепаре в дъното.

Имах чувството, че хватката около мен се стяга — че не бива да използвам мобифона и служебния си телефон, имейла и даже домашния си телефон. Когато феберейците те вземат на мушка, можеш да се отпишеш.

Сервитьорката дойде и си поръчах кафе.

Пиех третото си кафе, когато се наведох към пътеката и видях, че в заведението влиза Кейт. Тя ме забеляза, бързо се приближи и се настани срещу мен.

— Защо си тук? — попита ме госпожа Мейфилд.

— Трябва да поговорим. Насаме.

— Джак те търси.

— Тъкмо затова съм тук. За какво си приказвахте?

— Той ме попита дали съм се ровила в случая с боинга на ТУЕ. Потвърдих. След като ми благодари за откровеността, Джак ме попита дали и ти си се ровил в случая. — Кейт се поколеба. — Казах му истината. Той ме разпита за някои подробности и му отговорих, че сигурно вече знае всичко, случило се от панихидата досега. — Тя замълча за миг и прибави: — Нали ти така предложи?

— Да. Как понесе истината Кьоних?

— Не много добре.

Сервитьорката дойде и Кейт си поръча чай от лайка, каквото и да е това.

— Каза ли му къде съм ходил вчера?

— Казах му, че си ходил на изток и че не знам нищо повече. Съвсем честно му обясних, че не споделяш много с мен, за да не се налага да лъжа. Той оцени стратегията от професионална гледна точка, но беше много ядосан.

— Ядосва го дори само споменаването на името ми. Донесоха чая на Кейт. В същия момент издрънчаха строшените чинии и тя се сепна. Виждах, че е малко нервна след едночасовия разговор с Кьоних.

— Това беше запис — успокоих я. — Стресна ли се?

— Нищо ми няма. — Кейт отпи глътка чай и се наведе към мен. — Пределно ясно му заявих, че аз съм те помолила да се заемеш с този случай и че ти неохотно, само заради мен си се съгласил да провериш някои неща. Казах му, че поемам цялата отговорност за всяко нарушение на принципите, правилниците, текущите заповеди и така нататък.

— Лицето му зачерви ли се? Обожавам, когато лицето му се зачерви. Някога виждала ли си го да троши молив с пръсти?

— Това не е шега. Но да, намираше се в състояние на овладян бяс.

— Е, това подсказва нещо, нали? Някой — правителството, ФБР, ЦРУ — крие нещо.