Полет 800

— Забрави. Вече питах. Няма да ти разрешат. — Кейт ме погледна. — Моля те, Джон. Нека замина и моля те, не подавай оставка. Поне докато се върна.

Щракнах с пръсти и взех поредното си глупаво решение.

— Ще ме мъчат угризения, че ти си в Африка, докато аз живея тук в разкош. Затова ще подам заявление да ме пратят в Аден. Това е в Йемен.

Тя дълго се взира в мен.

— Много мило… много… — Виждах, че започва да се разстройва. Пусна ръката ми и избърса очите си с книжна салфетка. — Не мога да ти позволя да го направиш. Няма причини да… Искам да кажа, аз съм виновна за всичко.

— Вярно е. Обаче аз знаех в какво се забърквам. Просто си мислех, че няма да ни спрат толкова скоро. Трябва да реагират толкова бързо и с терористите.

Тя не отговори.

— Е, ще заминем поотделно в командировка, ще се приберем вкъщи почернели и във форма и ще продължим откъдето сме прекъснали.

Кейт бавно кимна.

— Откъде знаеш, че ще приемат предложението ти да заминеш за Йемен?

— Имат нужда от хора там и не могат да намерят доброволци.

— Откъде знаеш?

— Стийн ми го спомена.

— Той… Защо?… Поиска ли да заминеш?…

— Само ми предложи. Което е страхотно съвпадение.

— Кретен такъв! — Тя силно ме ритна по пищяла под масата. — Защо не ми каза?…

— Чакай малко. Предложението на Стийн да ме прати в Йемен няма значение. Аз отказах и заявих, че напускам. Обаче след като ти възнамеряваш да запазиш работата си, ще замина за Йемен, а ти ще заминеш за Танзания.

Струваше ми се логично, обаче виждах, че тя кипи. Посегнах пак да хвана ръката й, но Кейт я отдръпна и скръсти ръце на гърдите си. Обикновено това не беше добър признак.

Съдовете пак издрънчаха и двама възрастни клиенти, които току-що бяха седнали в съседното сепаре, се стреснаха. Надявах се, че в „Акропол“ имат дефибрилатор.

Кейт известно време бесня вътрешно, после се овладя.

— Добре тогава, всичко е уредено — студено заяви тя. — Приемаме временните назначения, което всъщност може да ни е от полза, и оставяме този проблем в миналото.

— Приеми го като положителен ход за кариерата и на двамата — вметнах аз. — И имаш право, два-три месеца раздяла сигурно ще ни дойдат добре.

— Нямах това предвид.

— Аз също.

Хванахме се за ръце и Кейт ми напомни:

— Трябва да се срещнеш с Джак.

— С нетърпение го очаквам.

— Имам време до вторник да приведа делата си в ред. Колко време ще ти отнеме това?

— Докато приведа делата си в ред, ще минат десетина години. Обаче ще съм готов до вторник.

— Трябва да ми направят различни ваксини. И днес трябва да се обадя в пътническата служба.

— И аз.

— Преди да се оженим, не ме интересуваше къде ме пращат.

— И мен.

— Ти беше нюйоркско ченге.

— Да бе, обаче веднъж трябваше да дежуря две седмици в Бронкс.

— Бъди сериозен, Джон.

— Добре. Сериозно съм бесен. Използват всеки от нас двамата, за да се избавят от другия и да го накарат да млъкне. Това е предупреждение. Следващия път няма да се отървем толкова леко.

— Няма да има следващ път. Случаят е приключен. Приключен.

— Съгласен съм.

— Повтори го.

Ако го повторех, трябваше да съм откровен. Най-много ме вбесяваше това, че Джак Кьоних използва брачния възел, за да ми завърже ръцете. Това беше ново преживяване за мен.

— Не ме бива да губя — казах.

— Престани с това мъжкарско перчене. Случаят е приключен. Аз го отворих и аз ще го затворя.

— Добре. Повече никога няма да спомена за това. Тя смени темата.

— Смяташ ли, че има нещо ново по случая с „Коул“?

— Поне на мен не ми е известно. Ще ме осведомят на място.

— Имали някои нови улики за атентатите срещу посолствата в Танзания и Кения. Няма съмнение, че зад атентатите стои тази организация, Ал Кайда. Заловили двама важни заподозрени, които се съгласили да говорят. Както знаеш, Ал Кайда е замесена и в атентата срещу „Коул“.

— Да. — Повиках сервитьорката, поръчах царевична кифличка с масло и поисках сметката.

— Тези назначения може и да са наказание, но междувременно ние може да свършим нещо полезно — отбеляза Кейт.

— Да. Ще приключим следствията и ще се приберем преждевременно. Искаш ли още чай?

— Не. Слушаш ли ме?

— Да.

— Трябва да внимаваш. Йемен е вражеска страна.

— Ще се чувствам точно като у дома си. И ти внимавай.

— Танзания е приятелска държава. При атентата срещу посолството загинаха стотици танзанийци.

— Да. Добре, ти тръгни първа. Аз ще дойда след десет минути.

Кейт се изправи и ме целуна.

— Недей да се дърлиш с Джак.

— Не бих си го и помислил.

Тя си тръгна, аз допих кафето си, донесоха ми царевичната кифличка, платих сметката и получих ресто.

Вече трудно можеха да ме ядосат — бях спокоен, хладнокръвен, съсредоточен и готов за реванш.

29

Когато излязох на Бродуей, намерих уличен телефон и набрах мобифона на Дом Фанели.

— Можеш ли да говориш? — попитах, когато бившият ми партньор вдигна.

— Отивам да поема едно двойно убийство на западна Двайсет и трета, обаче за теб винаги имам време. Какво има?

Никога не мога да разбера кога ме занася, обаче той се оплаква от същото.

— Трябва да намеря трима души — отвърнах аз.

— За теб ще намеря и четирима.

— Първата е жена, фамилията й е Скаранджело, малкото й име е Роксан.