Полунощ

Ще ми бъде топло, макар и само за секунда или две, каза си Бони.

Когато една врата наблизо хлопна, тя едва не изскочи от ръцете на великанското чудовище, а когато вратата към тяхната стая се отвори с трясък, едва не припадна.

Виждаш ли? Обзе я дива надежда. Аз съм спасена! Беше нужно да покаже само малко смелост и сега…

Но беше сестрата на Шиничи, Мисао. Мисао, която изглеждаше много болна, с пепелява кожа и се държеше за вратата, за да не падне. Единственото, което не бе посивяло, беше блестящата й черна коса с пурпурни краища, също като тази на Шиничи.

— Почакай! — извика тя на брат си. — Ти дори не я попита…

— Мислиш, че такава малка тъпачка като нея ще знае? Но нека бъде по твоему. — Шиничи настани Мисао на дивана и започна да разтрива грижовно раменете й. — Ще я попитам.

Значи тя беше в стаята с двустранното огледало, помисли си Бони. Наистина изглеждаше много зле. Приличаше на умираща.

— Какво стана със звездната сфера на сестра ми? — попита властно Шиничи и в този миг Бони осъзна, че началото и краят на цялата тази история се затварят в един кръг и че след като го бе разбрала, би могла да умре с достойнство.

— Вината беше моя — отвърна и при спомена върху устните й трепна усмивка. — Или поне половината. Първо Сейдж отвори звездна сфера, за да отвори Порта обратно към Земята. А после… — Разказа им подробно историята, като подчерта, че тя е насочила Деймън по следите на звездната сфера на Мисао, а след това Деймън я е използвал, за да влезе в горното ниво на Тъмното измерение.

— Всичко е един кръг — обясни тя. — Това, което правиш, ти се връща. — После неочаквано избухна в истеричен кикот.

Шиничи прекоси стаята с две крачки и я зашлеви. Бони не знаеше колко плесници й удари. Първата бе достатъчна, за да секне дъха й и да спре кикота й. Бузите й бяха подути, все едно се е разболяла от тежка форма на заушки, а носът й кървеше.

Опита се да го избърше с ръка, но кръвта продължи да шурти.

— Пфу! — изсумтя Мисао отвратено. — Завържете й ръцете и й дайте кърпа или салфетка.

Отвратителното чудовище се подчини, все едно че Шиничи бе издал заповедта.

Самият Шиничи сега седеше до сестра си и й говореше тихо, все едно беше бебе или домашен любимец. Но когато погледна към Бони, очите на Мисао, с проблясващите пламъчета в тях, бяха бистри и пронизващи като на възрастен.

— Къде е моята звездна сфера сега? — попита с ужасяваща настойчивост.

Бони, която бършеше носа си, чувствайки се облекчена, че ръцете й не са стегнати с белезници зад гърба, се запита защо дори не се опитва да излъже. Като например, да заяви нещо от рода: освободете ме и ще ви заведа при звездната сфера. После си спомни за Шиничи и проклетата му телепатия.

— Откъде да зная? — изтъкна тя съвсем логично. — Аз само се опитах да издърпам Деймън от Портата, когато и двамата пропаднахме. Звездната сфера не беше с нас. Нищо чудно да се е изтърколила в прахта и цялата течност да се е разляла.

Шиничи стана, за да я нарани отново, но тя само казваше истината.

— Знаем, че това не се е случило — заговори Мисао, — защото аз съм… — трябваше да спре, за да си поеме дъх — още съм жива.

Извърна пепелявото си лице с хлътнали страни към Шиничи.

— Ти си прав. Тя е безполезна, но разполага с информация, която не би трябвало да знае. Изхвърли я.

Великанското чудовище вдигна Бони заедно с кърпата. Шиничи заобиколи от другата страна.

— Видя ли какво причинихте на сестра ми? Видя ли?

Вече нямаше време. Само секунда, за да се запита дали наистина ще бъде смела, или не. Но какво би трябвало да заяви, за да покаже смелостта си? Отвори уста, като съвсем честно не знаеше какво ще излезе от там — вик на ужас или думи.

— Тя ще изглежда още по-зле, когато приятелите ми приключат с нея — обяви Бони и видя в очите на Мисао, че е улучила право в целта.

— Изхвърли я! — изкрещя Шиничи, побеснял от гняв.

И страшилището я хвърли през прозореца.

Мередит седеше с родителите си, опитвайки се да разбере какво не е наред. За рекордно кратко време бе приключила със задачите си: сдоби се с увеличена версия на написаното върху предната част на делвите; обади се в дома на семейство Сайтоу и разбра, че всички ще си бъдат вкъщи към обяд. След това огледа и номерира увеличените изображения на отделните йероглифи от снимките, които Аларик й бе изпратил.

Семейство Сайтоу бяха… напрегнати. Мередит не беше изненадана, след като Изобел беше първата напълно невинна жертва на смъртоносния малах на китсуне. Един от най-лошите случаи беше постоянното гадже на Изобел — Джим Брайс, който се бе заразил с малаха от Каролайн и — без да подозира — го бе предал на Изобел. Самият той бе обсебен от малаха на Шиничи и в него се бяха проявили всички ужасяващи симптоми на синдрома на Леш-Найхан — беше изпохапал пръстите и устните си, докато горката Изобел бе използвала мръсни игли — понякога с големината на куки за плетене, — за да се надупчи на повече от трийсет места, като освен това бе срязала езика си с ножица.