Полунощ

Мат знаеше, че господин Форбс, бащата на Каролайн, има приятели навсякъде в местната полиция и по всички нива на правосъдната система. Както и господин Смолуд — бащата на истинския виновник. Едва ли щеше да има справедлив съдебен процес. Но какъвто и да бе съдебният процес, по някое време поне бяха длъжни да го изслушат.

А тогава щяха да чуят чистата истина. Сега можеше и да не повярват. Но по-късно, когато близнаците на Каролайн, като новородени върколаци, не смогнат да контролират формата си, както се твърдеше за новородените върколаци — ами, тогава щяха да си спомнят за Мат и за това, което е казал.

Постъпваш правилно, убеждаваше се Мат. Въпреки че в момента имаше чувството, че всичките му вътрешности са направени от олово.

Какво е най-лошото, което биха могли да ми сторят?, запита се и за свое нещастие чу гласа на Мередит да му отговаря: Могат да те затворят, Мат. В истински затвор; ти си навършил осемнайсет. И докато на истинските закоравели престъпници с татуировки и бицепси като греди може и хич да не им пука, за теб ще е ужасно. И продължението, след справка в интернет: Мат, във Вирджиния може да получиш доживотна присъда. А минималната е пет години. Мат, моля те, умолявам те, не им позволявай да ти го причинят! Понякога не е благоразумно да се излагаш на излишни рискове. Те държат всички козове, а ние се движим в тъмното със завързани очи…

Тя беше особено убедителна във всичко това, с подходящите метафори и т.н., помисли си обезкуражено Мат. Но аз не съм се озовал доброволно в тази ситуация, продължи да разсъждава. Освен това се обзалагам, че те знаят, че тези дъски са хлабави, и ако се измъкна през тях, ще ме преследват оттук до края на света. А ако остана, поне ще имам възможност да кажа истината.

Дълго време нищо не се случи. По слънчевите лъчи, които се процеждаха през дъските, Мат определи, че вече е следобед. Дойде някакъв мъж и му предложи кока–кола, както и да отиде до тоалетната. Мат прие и двете, но настоя за адвокат и да се обади по телефона.

— Ние ще ти осигурим адвокат — изръмжа мъжът, когато Мат излезе от тоалетната. — Ще ти назначат служебен.

— Не желая служебен адвокат. Искам истински. Такъв, който аз си избера.

Мъжът го погледна възмутено.

— Хлапе като теб не може да има пари. Ще трябва да се задоволиш със служебен адвокат.

— Майка ми има пари. Тя ще иска да ми наеме адвокат, а не някой новак, току-що завършил право.

— Аха — изсумтя презрително мъжът, — колко мило. Значи искаш мамичка да се погрижи за теб. Обзалагам се, че вече е стигнала в Клайдсдейл, заедно с онази черна докторка.

Мат замръзна.

Когато отново се озова в съдебната зала, се опита отчаяно да измисли нещо. Откъде знаеха, че майка му и доктор Алпърт са заминали? Изрече „черната докторка“ и усети горчилка в устата си, вкусът му се стори отвратителен, старомоден и… просто гаден. Ако лекарката беше бяла и мъж, щеше да звучи глупаво да се каже: „… заминала с бял доктор“. Като в някакъв стар филм за Тарзан.

Изпълни го силен гняв. Ведно с огромен страх. Думите се плъзгаха в ума му: наблюдение и шпионаж, конспирация и прикритие. И надхитрен.

Предположи, че минаваше пет следобед, след като всички с нормално работно време в съда си бяха тръгнали, когато го отведоха в стаята за разпити.

Те само си играят, осъзна младежът, двамата полицаи, които се опитаха да говорят с него в претъпканата малка стая с видеокамера в ъгъла на едната стена, която, макар и малка, се виждаше идеално.

Редуваха се — единият му крещеше, че е най-добре да си признае всичко, другият се правеше, че му съчувства и му дрънкаше разни тъпотии като: „Нещата просто излязоха извън контрол, нали? Имаме снимка на синината от смуканото, което е направила на шията ти. Била е доста горещо парче, нали?“. Следваха няколко смигвания: „Аз те разбирам. Но след това е започнала да ти дава смесени сигнали…“

Тук Мат вече не издържа.

— Не, ние сме били гаджета, не, тя не ме е смукала и когато кажа на господин Форбс, че сте нарекли дъщеря му „горещо парче“, придружено с две смигвания, той ще ви уволни, господине. Чувал съм за смесени сигнали, но никога не съм ги виждал. Мога да чуя не по-зле от вас, когато ми кажат „не“ и за мен „не“ означава „не“!

След това малко го поступаха. Мат беше изненадан, но не чак толкова, имайки предвид, че току-що ги бе заплашил и им бе говорил доста дръзко.