Полунощ

Мередит… несръчна! Елена никога не я бе виждала тромава или несръчна. Беше плашещо. Дали се дължеше на това, че е — поне отчасти — вампир? Котешките зъби? Елена погледна загрижено към Стефан и долови учудването му.

После и двамата едновременно се извърнаха към госпожа Флауърс. Тя им отвърна с леко извинителната усмивка на мила стара дама.

— Трябва да го убия… да го намеря, да го убия… — шепнеше Мередит, а тъмнокосата й глава се наведе към масата и се отпусна върху ръцете й. — Да го намеря… къде? Дядо… къде? Кристиан… брат ми…

Елена слушаше мълчаливо, докато несвързаните думи не секнаха и вече се чуваше само равномерно дишане.

— Вие сте я упоили? — прошепна към госпожа Флауърс.

— Мама реши, че така е най-добре. Тя е силно, здраво момиче. Няма да й навреди да поспи по-дълго. Защото не ми се щеше да ви казвам, но в момента имаме друг проблем.

Елена стрелна с поглед Стефан и зърна страха, изписан на лицето му.

— Какъв? — Нищо не дойде през връзката им. Той я бе изключил.

Обърна се към госпожа Флауърс.

— Какъв?

— Много съм разтревожена за скъпия Мат.

— Мат — съгласи се Стефан и огледа масата, сякаш да изтъкне, че Мат не е сред тях. Опитваше се да предпази Елена от ледените тръпки на страха, които препускаха в него.

Отначало Елена не се притесни.

— Зная къде може да е — заяви безгрижно. Спомни си какво й бе разказал Мат за пребиваването си във Фелс Чърч, докато тя и останалите бяха в Тъмното измерение. — В дома на доктор Алпърт. Или е с нея, докато тя прави визити по къщите.

Госпожа Флауърс поклати глава с мрачно изражение.

— Боя се, че не е с нея, скъпа Елена. София — доктор Алпърт — ми се обади и ми каза, че взима със себе си майката на Мат, твоето семейство и още неколцина други приятели и всички напускат Фелс Чърч. Ни най-малко не я обвинявам, но Мат не е сред тези, които заминават. Тя каза, че той имал намерение да остане и да се бори. Когато го видяла за последно, било около дванайсет и половина.

Очите на Елена машинално се насочиха към кухненския часовник. Обзе я ужас, който се разпростря от стомаха до върха на пръстите. Часовникът показваше четири и половина следобед! Сигурно имаше грешка! Двамата със Стефан съединиха съзнанията си само преди няколко минути. Гневът на Мередит не бе продължил толкова дълго. Това бе невъзможно!

— Този часовник не е верен! — рече умолително към госпожа Флауърс, но в същия миг чу телепатичния глас на Стефан:_ Заради сливането на съзнанията. Не исках да бързам. Но аз също се отнесох — вината не е твоя, Елена!_

— Вината е моя — тросна се на глас Елена. — Не биваше да забравям приятелите си за целия следобед! И Мат — Мат никога не би ни изплашил толкова много, като ни накара да чакаме обаждането му! Трябваше да му се обадя! Не биваше да съм… — Погледна нещастно към Стефан. Цялата изгаряше от срам, задето бе предала Мат.

— Позвъних на мобилния му — заговори кротко госпожа Флауърс. — Мама ме посъветва да го сторя, малко след дванайсет и половина. Но той не вдигна. Оттогава му звъня на всеки час. Мама не ми каза нищо повече, освен че е време да се вгледаме директно в нещата.

Елена изтича към госпожа Флауърс и зарови обляното си в сълзи лице в меката батистена яка около шията на възрастната жена.

— Вие сте свършили нашата работа — отрони девойката. — Благодаря ви. Но сега трябва да отидем и да го намерим.

Извъртя се към Стефан.

— Може ли да отнесеш Мередит в леглото в спалнята на първия етаж? Само й свали обувките и я остави върху Дамаската. Госпожа Флауърс, тъй като ще бъдете сама тук, ще оставим с вас Сейбър и Талон да ви пазят. А и ще държим връзка по мобилния. Ще претърсим всяка къща във Фелс Чърч… но, предполагам, че първо трябва да отидем в гъсталака…

— Почакай, скъпа Елена. — Госпожа Флауърс затвори очи. Елена чакаше, като пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. Стефан се върна, след като занесе Мередит в предната стая.

Внезапно възрастната жена се усмихна, макар че очите й останаха затворени.

— Мама каза, че ще направи максимално възможното за двама ви, след като сте толкова загрижени за приятеля си. Казва, че Мат не е във Фелс Чърч. Освен това ми казва, че трябва да вземете кучето. Соколът ще пази Мередит, докато ви няма. — Госпожа Флауърс отвори очи. — Макар че може да залепим върху прозореца и вратата й от самозалепващите се листчета.

— Не. — Елена поклати решително глава. — Съжалявам, но няма да ви оставя двете с Мередит на закрилата само на една птица. Ще вземем и двете ви с нас и ако желаете, целите ще ви покрием с амулети. Можем да вземем и двете животни. В Тъмното измерение те действаха заедно, когато Блудуед се опитваше да ни убие.

— Добре — съгласи се Стефан. Познаваше Елена достатъчно добре, за да знае, че ще последва най-малко половинчасов спор, но любимата му нямаше да отстъпи и на сантиметър от мнението си. Госпожа Флауърс изглежда също го знаеше, защото се изправи незабавно и отиде да се приготвя.