Полунощ

— Оказа се, че нищо не е така, както си мислех, че се е случило — онази нощ, когато съм била на три години. — Описа това, което родителите й бяха казали, за всичко, сторено от Клаус. Разказването на историята, макар и тихо, помете всички успокояващи въздействия, които бяха помогнали на Мередит да се овладее. Започна отново да трепери. Преди Елена да я сграбчи, тя скочи от стола си и отново заснова из стаята. — Той се засмял и казал, че ще се нуждая от кръв всяка седмица — животинска кръв — или ще умра. Не съм се нуждаела от много. Само една или две супени лъжици. И моята бедна майка не искала да изгуби още едно дете. Направила това, което й казал. Но какво ще стане, ако поема повече кръв, Стефан? Какво ще стане, ако пия от твоята?

Стефан мислеше, като отчаяно се опитваше да си припомни дали през всички преживени години като вампир се беше сблъсквал с нещо подобно. Междувременно отговори на лесната част.

— Ако изпиеш достатъчно количество от моята кръв, ще станеш вампир. Но същото ще се случи и с всеки друг. С теб — ами, може да е нужно по-малко. Така че не позволявай на никой вампир да те подмами да си обмените кръв. И само един път може да е достатъчен.

— Значи аз не съм вампир? В момента? Не съм от някакъв друг вид? Изобщо има ли различни видове?

— Никога досега не съм чувал за „различни видове“ вампири, с изключение на Древните — отвърна Стефан сериозно. — Мога да те уверя, че нямаш вампирска аура. Ами зъбите ти? Можеш ли да изостриш кучешките си зъби? Обикновено е добре да се пробва върху човешка плът.

Елена незабавно протегна ръка, така че да се виждат вените. Мередит, със затворени очи, направи огромно усилие, което Елена долови чрез Стефан. После приятелката й отвори очи, както и устата си, за да огледат зъбите й. Елена се вторачи в кучешките й зъби. Изглеждаха малко по-остри, но пък такива бяха обикновено кучешките зъбите на всички хора, нали?

Елена внимателно протегна пръста си и с върха му докосна един от кучешките зъби на Мередит.

Леко убождане.

Елена се сепна и се дръпна назад. Зяпна смаяно пръста си, на чийто връх се образува малка капка кръв.

Всички я гледаха като хипнотизирани.

— Имаш така наречените „котешки“ зъби. — Устата й изговори думите сама, преди да се консултира с мозъка й.

В следващия миг Мередит избута Елена настрани и отново се впусна да обикаля възбудено кухнята.

— Няма да съм една от тях! Няма! Аз съм ловец убиец, а не вампир! Ще се самоубия, ако съм вампир! — Беше дяволски сериозна. Елена почувства, че Стефан го усеща — бързото забиване на бойното копие между ребрата й и право в сърцето. Тя щеше да влезе в интернет, за да научи къде точно да се промуши. Твърда дървесина и бял ясен пронизват сърцето й, за да спре да бие завинаги… за да унищожи дяволското изчадие Мередит Сулес.

Успокой се! Успокой се! Внушението на Стефан се стичаше в нея.

Мередит не беше спокойна.

— Но преди това ще убия брат си. — Захвърли снимката върху кухненската маса на госпожа Флауърс. — Оказа се, че Клаус или някой друг изпраща снимки, откакто Кристиан е бил на четири — на истинския ми рожден ден. От години! И на всяка снимка се виждат вампирските му зъби. Не са „котешки зъби“. Спрели да ги получават, когато съм била на десет. Но на тях се вижда, че е пораснал! С остри и дълги зъби! А миналата година дошла тази.

Елена се пресегна към снимката, но тя беше по-близо до Стефан, а и той беше по-бърз. Взря се удивено в нея.

— Пораснал е? — промълви слисано. Тя усещаше колко е потресен… и изпълнен със завист. Досега никога не бе виждал нещо подобно.

Елена погледна към крачещата Мередит, после към Стефан.

— Но това е невъзможно, нали? — попита. — Мислех, че когато те ухапе вампир, си оставаш завинаги такъв, какъвто си в този момент. Никога не остаряваш… нито порастваш.

— Така смятах и аз. Но Клаус беше от Древните, а кой знае на какво са способни те? — отвърна Стефан.

Деймън ще побеснее, когато узнае, каза Елена мислено на Стефан и протегна ръка към снимката, въпреки че вече я бе видяла през очите на Стефан. Деймън винаги е завиждал на по-високия ръст на Стефан — на всеки с по-висок ръст.

Елена занесе снимката на госпожа Флауърс и двете я погледнаха. На нея се виждаше изключително красиво момче, със същия тъмен цвят на косата като този на Мередит. В лице и по смуглия си тен приличаше на Мередит. Носеше кожено яке и ръкавици, но беше без каска и се смееше радостно, разкривайки два реда много бели зъби. Не бе трудно да се забележи, че кучешките му зъби са дълги и заострени.

Елена местеше поглед от снимката към приятелката си. Доколкото можеше да види, единствената разлика беше, че очите на момчето са по-светли. По всичко останало си приличаха като две капки вода — истински близнаци.

— Първо ще убия него — повтори Мередит уморено. — След това ще се самоубия. — Олюля се и се препъна към масата, за да седне, като едва не прекатури стола.

Елена се стрелна към нея и грабна двете чаши от масата, за да не ги събори несръчната ръка на Мередит.