Полунощ

Стефан отнесе Мередит в колата й. Елена подсвирна тихо на Сейбър, който тутакси се подчини и се надигна. Изглеждаше по-голям от всякога. Поведе го на бегом към стаята на Мат. Вътре беше разочароващо чисто, но Елена зърна едни боксерки, паднали между леглото и стената. Подаде ги на Сейбър да им се порадва и добре да ги подуши, но осъзна, че не може да чака със скръстени ръце. Накрая изтича в стаята на Стефан, измъкна дневника си изпод матрака и започна да пише.

Мило дневниче,

Не зная какво да правя. Мат изчезна. Деймън отведе Бони в Тъмното измерение — но дали ще се грижи за нея?

Няма начин да разбера. Не можем сами да отворим портата, за да ги последваме. Боя се, че Стефан ще убие Деймън, а ако нещо — каквото и да е — се случи на Бони, аз също ще искам да го убия. О, Господи, каква Бъркотия!

И Мередит… оказа се, че тъкмо Мередит крие повече тайни от всички нас, взети заедно.

На мен и Стефан не ни остава нищо друго, освен да се държим един за друг и да се молим. Вече толкова дълго се борим с Шиничи! Но имам чувството, че краят наближава… и се страхувам.

— Елена! — долетя от долу викът на Стефан. — Ние сме готови!

Елена побърза да пъхне дневника отново под матрака. Откри Сейбър да я чака на стълбите и го последва тичешком надолу. Госпожа Флауърс държеше две палта, покрити с амулети.

Когато се озоваха отвън, Стефан подсвирна дълго и отгоре тутакси му отвърна пронизителен писък. Елена видя малко тъмно тяло да кръжи в нашареното с бели облаци августовско небе.

— Тя разбра — заяви Стефан и зае шофьорското място в колата. Елена се качи отзад, а госпожа Флауърс се настани на предната седалка. Тъй като Стефан бе положил Мередит през средата на задната седалка, Сейбър промуши голямата си глава с оплезен език през прозореца.

— Сега — рече Стефан, след като завъртя стартера — ще ми кажете ли къде точно отиваме?

22

— Мама каза, че не е във Фелс Чърч — повтори госпожа Флауърс на Стефан. — А това означава, че не е в гъсталака.

— Добре — кимна Стефан. — Тогава, ако не е там, къде другаде е?

— Ами — поде Елена бавно, — полицията е, нали? Заловили са го. — Сърцето й сякаш се свлече в стомаха. Госпожа Флауърс въздъхна.

— Предполагам. Мама би трябвало да ми каже, но атмосферата гъмжи от странни влияния.

— Но полицейският участък е във Фелс Чърч — изтъкна Елена. — Ако е там, значи е в града.

— Тогава — предположи възрастната жена, — какво ще кажете за полицаите от близкия град? Онези, които дойдоха да го търсят преди…

— Риджмънд — изрече Елена с усилие. — Тъкмо оттам бяха полицаите, които претърсиха пансиона. Мередит каза, че оттам е онзи шериф Мосбърг. — Погледна към приятелката си, която дори не помръдна. — Оттам са и приятелите на бащата на Каролайн, всички онези важни клечки — както и на бащата на Тайлър Смолуд. Всички те членуват в онези клубове само за мъже, с тайни ритуали и тям подобни.

— И имаме ли някакъв план кога да отидем там? — обади се Стефан.

— Аз имам нещо като план А — призна Елена. — Но не съм сигурна дали ще сработи — ти може да знаеш по-добре от мен.

— Разкажи ми.

И Елена му разказа. Стефан я слушаше внимателно, макар да му се наложи да потисне смеха си.

— Мисля — рече сериозно, когато тя свърши, — че може и да се получи.

Елена тутакси започна да мисли за план Б и план В, така че да не се окажат неподготвени, ако план А се провали.

За да стигнат до Риджмънд, трябваше да минат през Фелс Чърч. С премрежени от сълзите очи Елена видя изгорените до основи къщи и почернелите дървета. Това беше нейният град, градът, който като дух бе наблюдавала и защитавала. Как се бе стигнало до тук?

И още по-лошо, можеше ли някога всичко да се оправи и стане както преди?

Момичето започна да трепери неудържимо.

Мат седеше унило в съдебната зала. Беше я огледал внимателно и бе установил, че прозорците отвън са заковани с дъски. Не беше изненадан, тъй като всички прозорци във Фелс Чърч също бяха заковани с дъски, освен това бе пробвал дъските и бе установил, че ако се опита, би могъл да ги изкърти.

Но нямаше подобно намерение.

Време беше да се изправи лице в лице с тази кризисна ситуация, която се отнасяше лично до него. Искаше да го стори още преди Деймън да отведе трите момичета в Тъмното измерение, но тогава Мередит го бе разубедила.