Полунощ

— Но това е нелепо! — избухна обвиняемият. — Та вие дори не ми разрешихте полагащото ми се телефонно обаждане, за да си намеря адвокат!

— Искал ли е да се обади по телефона? — попита грубо съдия Холоуей, докато погледът му обхождаше залата.

Двамата полицаи, които бяха ступали Мат, поклатиха отрицателно глави със сериозни физиономии. В този момент и приставът, в когото Мат внезапно разпозна онзи тип, който го държа около четири часа в съдебната зала, започна също да клати глава отрицателно. И тримата се поклащаха в пълен синхрон.

— В такъв случай сте загубили правото си на разговор, след като не сте го предявили — заключи съдията остро. Явно това бе обичайният му маниер на говорене. — Не можете да настоявате за това по средата на процеса. А сега, да продължим…

— Възразявам! — изкрещя Мат още по-високо. — Всички те лъжат! Погледнете записите от разпита. Не спирам да повтарям…

— Адвокат — озъби се съдията на Гуен, — контролирайте клиента си или ще бъдете арестувана за обида на съда!

— Трябва да млъкнеш! — изсъска Гуен на Мат.

— Не можеш да ме заставиш да млъкна! Този процес не може да продължава, след като се нарушават правилата!

— Затваряй си устата! — изплющяха думите на съдията изненадващо високо. После додаде: — Следващият, който се обади без мое разрешение, ще бъде задържан за обида на съда и осъден да прекара една нощ в килията, както и да заплати глоба от петстотин долара.

Спря, за да се огледа и увери, че всички са го разбрали.

— А сега, прокурорът да призове първия си свидетел.

— Призоваваме на свидетелската скамейка Каролайн Бюла Форбс.

Фигурата на Каролайн се беше променила. Сега коремът й бе придобил формата на обърнато авокадо. В залата се разнесе шепот.

— Каролайн Бюла Форбс, заклевате ли се да говорите истината, само истината и нищо друго, освен истината?

Вътрешно Мат трепереше. Не можеше да определи дали е повече от гняв, или от страх, или по равно и от двете. Но се чувстваше като гейзер, готов всеки миг да изригне — не непременно защото го искаше, а защото сили извън контрола му започваха да взимат връх над него. Кроткият Мат, Възпитаният Мат, Послушният Мат — беше ги оставил някъде назад. Бесният Мат, Буйният Мат — това беше в момента.

От замъгления външен свят проникнаха гласове, които прекъснаха унеса му.

— Разпознавате ли в тази зала младежа, който посочихте като бившия си приятел Матю Джефри Хъникът?

— Да — изрече тихо измъчен глас. — Седи на масата на защитата, в сива тениска.

Мат вдигна рязко глава. Погледна Каролайн право в очите.

— Ти знаеш, че това е лъжа — процеди. — Никога не сме излизали на среща. Никога.

Съдията, който изглеждаше задрямал, сега се събуди.

— Пристав! — прогърмя гласът му. — Усмирете незабавно подсъдимия.

Мат се напрегна. Гуен Савицки простена и Мат внезапно се оказа здраво хванат, докато увиваха тиксо около устата му.

Съпротивляваше се. Опита се да стане. И те залепиха с тиксо китката му за стола.

— Ако избяга със стола, ще го платите от заплатата си, госпожице Савицки — обяви съдията, когато най-сетне го пуснаха.

Мат усещаше, че до него Гуен Савицки трепери. Не от страх. Разпозна напушеното изражение и бе сигурен, че тя ще е следващата. А ако съдията я арестува за обида на съда, кой щеше да го защитава?

Срещна погледа й и поклати твърдо глава. Но продължи да клати глава с всяка лъжа, която Каролайн изричаше.

— Ние трябваше да пазим връзката си в тайна — нареждаше Каролайн с престорено скромен глас, докато приглаждаше сивата си рокля. — Защото Тайлър Смолуд, бившето ми гадже, можеше да разбере. Тогава щеше… не исках да създавам неприятности помежду им.

Да, помисли си Мат горчиво: по-добре да внимаваш, защото Тайлър навярно има тук не по-малко приятели от теб. Нищо чудно и да са повече. Мат изключи, докато прокурорът не попита:

— Във въпросната вечер случи ли се нещо необичайно?

— Ами, излязохме с колата му. Отидохме близо до пансиона… никой нямаше да ни види там… Да, аз — боя се, че го… осмуках. Но след това исках да си тръгна, обаче той не спря. Опитах се да боря с него. Одрасках го с ноктите си…

— Обвинението представя веществено доказателство номер две — снимка, на която се виждат дълбоките драскотини върху ръката на обвиняемия…

Очите на Гуен, които срещнаха тези на Мат, изглеждаха унили. Победени. Показа на Мат снимката на нещо, което той много добре си спомняше: дълбоките следи, направени от огромните зъби на малаха, когато измъкна ръката си от устата му.

— Защитата ще признае…

— Приема се.

— Но без значение колко крещях и се съпротивлявах… ами, той беше твърде силен и аз… не можах… — Каролайн отметна глава, сякаш измъчена от възкръсналия спомен на срама. От очите й рукнаха сълзи.

— Ваша чест, може би ищцата има нужда от прекъсване, за да освежи грима си — предложи Гуен заядливо.

— Млада госпожице, лазите ми по нервите. Обвинението може да се грижи за клиентите си — имам предвид, свидетели…

— Свидетелят е ваш… — каза прокурора.