Полунощ

Но животното, което се появи накрая, беше красиво. Мат не знаеше дали сивата рокля също се бе преобразила, или тя я бе свалила. Знаеше само, че красив сив вълк скочи от стола на ищцата и се втурна да ближе муцуната на Сейбър, като се търкаляше по пода, обзет от лудешки възторг, захласнат от огромното животно, което очевидно беше кралят на вълците.

Сейбър отново изръмжа гърлено. Вълчицата, която до преди малко беше Каролайн, потри обичливо муцуната си във врата му.

И същото се случваше и в други части на залата. Двама от прокурорите, трима от съдебните заседатели… самият съдия…

Всички се промениха, но не за да нападат, а за да установят приятелство с този огромен вълк, истинско украшение за породата си.

— Ние му говорихме през целия път — обясняваше Елена между проклятията, които сипеше, докато сваляше тиксото от косата на Мат. — Да не е агресивен и да не отхапва глави — Деймън ми каза, че веднъж го е направил.

— Не искаме поредица от убийства — съгласи се Стефан. — Знаехме също, че никое друго животно няма да е толкова голямо като него. Така че се съсредоточихме върху изваждането на показ на цялата му вълча порода, скрита у него. Почакай, Елена — хванах края на лепенката от тази страна. Извинявай за неудобството, Мат.

Последва парване, когато лепенката се отлепи — и Мат сложи ръка върху устата си. Госпожа Флауърс режеше тиксото, което го държеше за стола. Внезапно бе напълно свободен, искаше му се да закрещи. Прегърна Стефан, Елена и госпожа Флауърс.

— Благодаря ви! — едва успя да пророни.

Гуен повръщаше в едно кошче за отпадъци. Всъщност, каза си Мат, имаше късмет, че е успяла да се сдобие с такова. Един от съдебните заседатели повръщаше през перилото, ограждащо банките.

— Това е госпожица Савицки — обяви гордо доскорошният обвиняем. — Тя дойде, след като процесът вече бе започнал, и наистина свърши отлична работа за мен.

— Той каза „Елена“ — прошепна Гуен, когато най-после си възвърна дар словото. Взираше се в един малък вълк с оредяла козина, който се свлече от стола на съдията, за да приближи до Сейбър с изплезен от обожание език, който приемаше цялото това внимание с достойнство и снизхождение.

— Аз съм Елена — призна Елена, докато прегръщаше Мат.

— Тази, която… се предполага, че е мъртва?

Елена прегърна Гуен.

— Приличам ли ти на мъртва?

— Аз… аз не зная. Не. Но…

— Но имам много красив малък надгробен камък в гробището на Фелс Чърч — увери я Елена, сетне изражението й внезапно се промени. — Каролайн ли ти го каза?

— Тя го каза на всички в залата. Най-вече на репортерите.

Стефан погледна към Мат и се усмихна накриво.

— Може би ще доживееш да си отмъстиш на Каролайн.

— Повече не искам да си отмъщавам на никого. Просто искам да се прибера у дома. Искам да кажа… — Погледна ужасено госпожа Флауърс.

— Ще съм много щастлива, ако смяташ моята къща за свой дом, докато майка ти отсъства — увери го госпожа Флауърс.

— Благодаря ви — промълви Мат тихо. — Наистина я смятам за свой дом. Но, Стефан… какво ще напишат репортерите?

— Ако са умни, няма да напишат нищо.

23

В колата Мат седеше до спящата Мередит, със Сейбър, свит в краката им, и слушаше шокиран и ужасен, докато му разказваха историята на Мередит. Когато свършиха, той вече можеше да говори за собствените си преживявания.

— До края на живота си ще имам кошмари за Коул Рийс — призна. — И въпреки че му залепих амулет и той се разплака, доктор Алпърт каза, че все още е заразен. Как бихме могли да се борим с нещо, което е толкова неконтролируемо?

Елена знаеше, че гледа към нея. Заби нокти в дланите си.

— Опитах се да използвам Крилете на пречистването над града. Напрегнах се толкова силно, че имах чувството, че ще се пръсна. Но напразно. Изобщо не мога да контролирам нито една от силите на Крилете! Мисля — след всичко, което узнах за Мередит, — че може би се нуждая от тренировки. Но как да ги получа? Откъде? От кого?

В колата се възцари продължителна тишина.

— Всички сме на тъмно — наруши я Мат накрая. — Вижте онази съдебна зала! Как може да има толкова много върколаци в един град?

— Вълците са общителни — обади се Стефан тихо. — Изглежда в Риджмънд има цяла общност от върколаци. Разбира се, разпръснати между различните клубове на мечки, лосове и лъвове. За да шпионират единствените същества, от които се страхуват: хората.

Когато пристигнаха в пансиона, Стефан отнесе Мередит в спалнята на първия етаж, а Елена я зави. После слезе в кухнята, където разговорът продължаваше.

— Ами семействата на върколаците? Техните съпруги? — попита настоятелно тя, докато разтриваше раменете на Мат. Знаеше, че мускулите му са сковани и го болят от прекараното време с ръце, оковани в белезници на гърба. Нежните й пръсти успокояваха натъртените места, но ръцете й бяха силни и тя продължи да го масажира, докато собствените й раменни мускули не започнаха да протестират.

— Отмести се, любима — намеси се Стефан. — Аз ще приложа вампирската магия на дяволските изчадия. Това е необходимо медицинско лечение — додаде строго към Мат. — Така че ще се наложи да го изтърпиш, независимо колко ще боли.