Полунощ

Елена все още продължаваше да го усеща, макар и слабо, през връзката, и знаеше, че той първо упои съзнанието на Мат, сетне ръцете му се забиха в напрегнатите му рамене и започна да мачка, сякаш месеше тесто, като в същото време разпростираше Силата на лечението.

Появи се госпожа Флауърс с чаши, пълни с горещ и сладък чай с канела. Мат пресуши своята и главата му се килна леко назад. Очите му бяха затворени, а устните полуотворени. Елена почувства огромна вълна на болка и напрежение да се отдръпва от него. И тогава прегърна двете си момчета и се разплака.

— Те ме прибраха от алеята за коли пред къщи — призна Мат, докато Елена подсмърчаше. — Направиха го по правилата, но дори не ме погледнаха — както и хаоса наоколо.

Госпожа Флауърс отново приближи. Изглеждаше сериозна.

— Скъпи Мат, имал си ужасен ден. Нуждаеш се от дълга почивка.

Погледна към Стефан, сякаш да провери как това ще се отрази върху него, след като останаха толкова малко донори на кръв. Стефан й се усмихна успокоително. Мат, когото все още разтриваха, само кимна. Лицето му бе започнало да възвръща цвета си, а устните му се извиха в лека усмивка.

— Ето го големия мъж — заяви Мат, когато Сейбър си проправи път, за да зарови муцуна в лицето му. — Приятелче, обичам горещия ти дъх. Ти ме спаси. Може ли да го поглезим, госпожо Флауърс? — попита Мат, като извърна леко разфокусираните си очи към нея.

— Зная какво ще му хареса. Има половин печен бут в хладилника, който трябва само да се претопли. — Отиде да включи печката и след малко се върна. — Мат, искаш ли да му го дадеш? Само не забравяй да махнеш кокала — може да се задави.

Мат взе голямата тава с печеното, което ухаеше толкова вкусно, че той изведнъж усети силен глад. Усети как моралните му устои се сриват.

— Госпожо Флауърс, може ли да си направя един сандвич, преди да му го дам?

— О, бедното ми, скъпо момче! — извика тя. — Дори не се сетих — разбира се, че не си обядвал, нито вечерял!

Хазяйката донесе хляб, а за Мат това беше истинско угощение — хляб и месо, най-простия сандвич, който можеш да си представиш — но толкова вкусен, че пръстите си да оближеш.

Елена си поплака още малко. Беше толкова лесно да ощастливиш две създания с едно и също нещо. Повече от две — всички бяха щастливи да видят Мат в безопасност и да гледат как Сейбър получава заслужената си награда.

Огромното куче следеше с бдителните си очи всяко движение на тавата с печеното, докато размахваше опашка напред–назад. Но когато Мат, който все още дъвчеше, му предложи голямо парче от останалото месо, Сейбър само наклони глава настрани и се втренчи в него, все едно казваше: „Сигурно се шегуваш.“

— Да, за теб е. Взимай го — заяви госпожа Флауърс твърдо. Накрая Сейбър отвори огромната си уста, за да захапе края на печения бут, а опашката му се въртеше като перка на хеликоптер. Езикът на тялото му беше толкова ясен, че Мат избухна в смях.

— Този път ще си похапнеш на пода заедно с нас — додаде госпожа Флауърс великодушно и разстла голям килим върху дъските на кухненския под.

Радостта на Сейбър можеше да бъде надмината единствено от добрите му маниери. Сложи печеното върху килима, сетне изприпка при всеки поотделно, за да завре влажния си нос в ръката, китката или под брадичката, и чак след това се върна на бегом, за да нападне наградата си.

— Чудя се дали му липсва Сейдж? — промърмори Елена.

— На мен ми липсва Сейдж — отбеляза Мат неопределено. — Имаме нужда от цялата магическа помощ, до която можем да се доберем.

Междувременно госпожа Флауърс се суетеше из кухнята, заета с правенето на сандвичи с шунка и сирене, които слагаше в кесии като за училищен обяд.

— Ако някой се събуди гладен посред нощ, трябва да има нещо за ядене — обясни. — Сандвичите са с шунка и сирене, пилешка салата, малко хрупкави моркови и голямо парче ябълков пай. — Елена отиде да й помогне. Не знаеше защо, но й се искаше да си поплаче още малко. Госпожа Флауърс я потупа утешително. — Всички се чувстваме… напрегнати — рече сериозно. — Всеки, който няма чувството, че ще заспи прав, вероятно е възбуден от твърде много адреналин. Моите капсулки за сън могат да му помогнат. Мисля, че можем да се доверим на нашите приятели Сейбър и Талон тази нощ да се погрижат за безопасността ни.

Мат наистина заспиваше прав.

— Госпожо Флауърс… някой ден ще ви се отплатя… но в момента не мога да държа очите си отворени.

— С други думи — всички хлапета по леглата! — оповести Стефан. Пъхна пакетирания обяд в ръката на Мат и обви здраво пръстите му около кесията, после го поведе към стълбите. Елена взе още няколко кесии, целуна два пъти госпожа Флауърс и се качи в стаята на Стефан.

Беше оправила леглото в таванската стая и тъкмо отваряше кесията, когато Стефан влезе, след като бе сложил Мат да си легне.

— Той добре ли е? — попита момичето тревожно. — Искам да кажа, дали утре ще е добре?

— Тел ом ще е добре. Аз излекувах по-голямата част от физическите рани.

— А духът му?