Полунощ

След това изглежда им писна от него и го оставиха сам в залата за разпити, която, за разлика от съдебната зала, нямаше прозорци. Мат повтаряше отново и отново пред видеокамерата: „Аз съм невинен, беше ми отказан телефонен разговор и адвокат. Аз съм невинен…“

Най-после се появиха и го поведоха. Побутван между доброто и лошото ченге, Мат влезе в празна съдебна зала. Не, не беше празна, осъзна. На предната редица седяха неколцина репортери, като един или двама вече бяха с отгърнати бележници.

Когато Мат ги видя, също като на истински процес, и си представи бележките, които бяха нахвърляли — както бе гледал по телевизията, тежестта в стомаха му се превърна в познатото пърхащо чувство на паника.

Но нали това искаше — цялата история да излезе наяве?

Отведоха го до една празна маса. Отстрани имаше друга маса, зад която седяха неколцина добре облечени мъже, а пред всеки от тях се мъдреха купчини листа.

Но това, което привлече вниманието на Мат на масата, беше Каролайн. Беше облечена в сива памучна рокля. Сива! Без никакви бижута, с дискретен грим. Единственото цветно нещо у нея беше косата й — меднокестенява. Приличаше на някогашната й коса, нямаше нищо общо със сивкаво — кафявия цвят, който бе добила, когато бе започнала да се превръща във върколак. Дали най-после се бе научила да контролира формата си? Това бяха лоши новини. Много лоши.

И накрая, бавно и някак си предпазливо, влязоха съдебните заседатели. Би трябвало да осъзнават колко нередно е всичко това, но при все това продължиха да влизат, дванайсет на брой, достатъчно да запълнят банките.

Мат внезапно осъзна, че зад маса, разположена върху висока платформа, седи съдия. Там ли е бил през цялото време? Не…

— Всички станете за съдия Томас Холоуей — прогърмя гласът на пристава. Мат се изправи и се запита дали процесът наистина ще започне без неговия адвокат. Но преди всички да седнат, се чу трясък от отваряне на врати и в залата влезе забързано висока купчина от листа върху крака, която се оказа жена в началото на двайсетте си години. Непознатата стовари листата върху масата до него.

— Гуен Савицки е тук — присъства — оповести младата жена задъхано.

Вратът на съдия Холоуей се издаде напред като на костенурка, за да я вкара в полезрението си.

— Вие сте назначена за адвокат на защитата.

— Ако това ви удовлетворява, Ваша чест, да, Ваша чест — преди половин час. Нямах представа, че ще има вечерно заседание, Ваша чест.

— Не ми се правете на устата! — сряза я съдия Холоуей. След това разреши представянето на адвокатите на обвинението. Мат се замисли над думата „устата“. Беше една от онези думи, които не се използваха за мъже. Устат мъж беше майтап. Докато устато момиче или жена си беше съвсем в реда на нещата. Но защо?

— Наричай ме Гуен — прошепна глас до него. Мат се обърна и видя момиче с кафяви очи и кестенява коса, вързана на опашка. Не изглеждаше точно наперена или устата, а честна и пряма, което я правеше най-симпатичната от всички присъстващи.

— Аз съм Мат… ами, очевидно — рече той.

— Това ли е твоето момиче? Каролайн? — продължи да шепне Гуен, като му показа снимка на някогашната Каролайн на някакъв купон, покачена на високи токчета, със загорели крака, които сякаш стигаха чак до шията, с черна минипола с дантела. Бялата й блуза беше толкова тясна, че едва побираше гърдите, с които природата щедро я бе дарила. Гримът й бе тъкмо противоположен на дискретен.

— Казва се Каролайн и никога не е била моето момиче, но това е тя — истинската Каролайн — прошепна Мат. — Преди Клаус да се появи и да стори нещо с гаджето й, Тайлър Смолуд. Но трябва да ти кажа какво стана, когато тя откри, че е бременна…

Тя беше откачила, ето това стана. Никой не знаеше къде е Тайлър — мъртъв след последната схватка с Клаус, добил изцяло образа на вълк и укриващ се някъде, или каквото и да е друго. Така че Каролайн се бе опитала да натопи Мат за бременността си — докато не се появи Шиничи и не стана нейно гадже.

Но Шиничи и Мисао си играеха жестока шега, преструвайки се, че Шиничи може да се ожени за нея. Чак след като разбра, че на Шиничи изобщо не му пука за нея, Каролайн напълно пощуря и наистина се опита да принуди Мат да запълни зейналата дупка в живота й. Мат се постара да обясни всичко това на Гуен, така че тя да го обясни на съдебните заседатели, докато гласът на съдията не го прекъсна.

— Поради късния час ще минем без встъпителни речи на двете страни — заяви съдия Холоуей. — Прокурорът ще призове ли първия си свидетел?

— Почакайте! Възразявам! — извика Мат, без да обръща внимание на Гуен, която го дръпна за ръката и просъска:

— Не можеш да възразяваш на начина, по който съдията води делото!

— А съдията не може да ми причини това — върна й го Мат и измъкна тениската си от пръстите й. — Дори не съм имал възможността да се срещна със служебния си адвокат!

— Може би трябваше по-рано да се съгласите на служебен адвокат — отвърна съдията и отпи от чашата си с вода. Тръсна внезапно глава към Мат и го изгледа остро. — Е?