Полунощ в Ел Ей

Тонът му се промени, нямаше вече самонадеяност и пренебрежение. Балард се вторачи надолу.

— Ще научиш съвсем скоро. И ще мине доста по-леко за тебе, ако отговаряш на моите въпроси. Кой ви каза за Хана Стовал?

— Слушай, я просто ме закарай в полицията, бива ли? И ме остави на тях.

— Не мисля, че това е…

Внезапен грохот откъм фасадата на къщата.

Балард се стресна, после се върна в коридора и вдигна револвера. Входната врата зееше и беше разцепена на мястото на бравата. Но там не се виждаше човек. В този миг проумя, че онзи на пода е предупредил партньора си с уговорен код — може би когато малко странно подхвърли по телефона, че се чувства „супер“.

— Тук отзад! — разкрещя се Брайън. — Тук отзад!

Балард се озърна към офиса — червенокосият трескаво движеше ръцете си една спрямо друга, мъчеше се да разпъне лентата, с която бяха омотани.

— Не мърдай, шибаняко! — кресна му тя.

Той не й обърна внимание, китките му се движеха като бутала на двигател.

— Да не си шавнал!

Тя се прицели в него с револвера. А той само изви глава към нея и се усмихна.

Балард долови с периферното си зрение движение отляво. Извъртя се към друг мъж с тъмносин гащеризон, който изскочи от кухнята в коридора. Напираше решително към нея. Балард изви ръката с оръжието наляво, но той я доближи прекалено бързо и заби рамо в нея в същата секунда, когато тя натисна спусъка.

Гърмежът прозвуча глухо между телата им, двамата се стовариха на пода. Маскираният се търкулна встрани, притискаше ръце към гърдите си и стенеше. Балард видя обгорялото петно около входната рана.

— Стюарт!

Рев откъм офиса. Подът под гърба й се раздруса — червенокосият изтича от офиса в коридора. Тя забеляза ножа, който той стискаше с ръка, все още облепена с лента за тръби. Той зърна партньора си на пода и се вторачи с омраза в нея.

— Ти…

Балард стреля веднъж от пода. Куршумът се заби под брадичката му и продължи нагоре в мозъка. Червенокосият се свлече като марионетка с прерязани конци, мъртъв още преди да се стовари на пода.

44.

Стаята за разпити беше претъпкана. Тежък дъх на кафе и поне един от мъжете пред Балард беше пушач. Рядко се бе случвало през последната година да е искрено доволна, че има маска на лицето, както този път. Тя седеше зад малка стоманена маса с гръб към стената. До нея беше Линда Бозуел, адвокатката й от Лигата за защита на полицията. А тримата мъже пред нея седяха с гръб към вратата. Все едно трябваше да ги преодолее някак като препятствие, за да излезе. Раменете им се опираха и въпреки това запълваха мястото от стена до стена. Нямаше откъде да мине. Трябваше да си пробива път през тях.

Двама бяха от отдела за вътрешни разследвания. Началникът му капитан Сандерсън седеше в средата, отляво беше Дейвид Дюпри — кльощав мъж, когото тя нарочи за пушач. Представяше си, че ако той не носеше маска, би видяла уста, пълна с жълти зъби.

Третият беше Ронин Кларк като представител на работната група по Среднощните, защото Ноймайер още беше в отпуск, а Лайза Мур стоеше отвън с лейтенант Робинсън-Рейнълдс. Образуваха работна група за разследването, след като медиите обезумяха от изтеклата в „Таймс“ информация. И тримата детективи, обикновено занимаващи се с другите посегателства срещу личността, бяха включени в тази работна група.

На масата имаше три дигитални диктофона, готови за запис на разпита. Сандерсън бе направил официално изявление пред Балард, както изискваше прецедентът по делото „Лайбъргър“. Това одобрено от съда предупреждение я задължаваше да отговаря на въпроси за стрелбата на авеню „Ситръс“ само за целите на административното разследване. Ако се стигнеше до наказателно преследване заради действията й, нищо казано от Балард по време на този разпит не можеше да бъде използвано срещу нея в съда. А тя бе разказала подробно на своята адвокатка какво се случи в дома на Хана Стовал и защо се стигна до изстрелите срещу двамата мъже.

И сега Бозуел беше готова за опит да прекрати всичко, преди да е започнало.

— Позволете ми да започна с позицията ни, че госпожа Балард няма да отговаря на никакви въпроси, зададени от отдела по вътрешни разследвания. Тя…

— Значи ще се възползва от правото си да мълчи съгласно Петата поправка на Конституцията? — прекъсна я Сандерсън. — Направи ли го, губи си работата.

— Тъкмо това щях да обясня, ако не ме прекъсвахте. Госпожа Балард — и моля да обърнете внимание, че не казах „детектив Балард“ — не работи в полицейското управление на Лос Анджелис, следователно отделът за вътрешни разследвания няма никакво право да се намесва по случая на авеню „Ситръс“.

— Какво говорите, по дяволите?! — озадачи се Сандерсън.