Последна саможертва

Лиса обаче реши, че най-важното е да се докаже невинността

ми, и кимна.

– Да. Хайде, да тръгваме.

Майка ми поведе групата и приятелите ми стигнаха до вхо-

да на кралския двор. („Вратата“, която Ейб бе направил, вече

беше зазидана.) Кралският двор беше ограден с висока стена

от камъни с различни цветове, за да се затвърди всеобщото

впечатление у представителите на човешката раса, че това е

елитно училище. Портите от ковано желязо бяха отворени, но

група пазители блокираха пътя, водещ навътре към кралския

двор. Обикновено в будката на пазачите дежуреха само по

двама пазители, но сега бяха повече заради по-старателните

проверки на автомобилите и контролирането на стълпотворе-

нията. От двете страни на пътя се бяха подредили зяпачи в

очакване на колите, все едно че бяха около червения килим

на нашумяла филмова премиера. Джанин знаеше един удо-

бен околен маршрут, позволяващ да се избегнат най-големите

струпвания на зяпачи, но не на всички.

– Не им се подмазвай – посъветва Кристиан Лиса, докато

 395 

р и ш е л м и й д

преминаваха покрай една особено шумна група, която ведна-

га забеляза появата на Лиса. – Ти си номинирана за кралица.

Дръж се като такава. Заслужаваш го. Ти си последната от фа-

милията Драгомир. Дъщеря на славен род.

Лиса го стрелна с поглед за миг, слисана от свирепата нот-

ка в гласа му – както и от това, че той действително вярваше

в думите си. Сетне изправи снага, обърна се към почитате-

лите си, усмихна им се и помаха ръка, с което още повече ги

взриви. Възприемай го на сериозно, напомни си тя. В никакъв

случай не трябва да опозоряваш фамилията си.

Накрая се оказа, че е по-лесно да си пробие път сред тълпа-

та, отколкото да разговаря насаме със Серена. Пазителите на-

стояваха Серена да остане на поста си, но майка ми поговори

набързо с началника на дежурния екип. Джанин му напомни

колко важна е ролята на Лиса и му предложи за няколко мину-

ти тя да замества Серена.

Серена отдавна се беше излекувала от раните, получени

при нападението на стригоите. Тя беше на моите години, ру-

сокоса и красива. Не скри колко е изненадана от срещата с

бившата си повереница.

– Принцесо – рече, строго спазвайки формалностите. – С

какво мога да ви помогна?

Лиса издърпа Серена настрани от множеството пазите-

ли, разговарящи в момента с шофьорите морои, наредени на

опашка пред портата.

– Можеш да ми казваш Лиса, знаеш това. В края на краи-

щата нали ти ме научи да пробождам възглавници.

Серена леко се усмихна.

– Нещата се промениха. Вие може да сте следващата ни

кралица.

Лиса сви устни в гримаса.

– Едва ли. – Особено след като нямам никаква идея как

да отговоря на онзи въпрос, помисли си тя. – Нуждая се от

помощта ти. Двамата с Грант сте прекарвали доста време за-

едно... Той спомена ли ти, че е тренирал морои по поръчение

на Татяна? Нещо като тайни уроци по бойни изкуства?

Лицето на Серена издаде отговора, особено след като по-

бърза да отклони поглед.

 396 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Нямам право да говоря за това. Той дори не биваше да го

споделя с мен.

Лиса възбудено сграбчи за рамото Серена, която се стресна.

– Трябва да ми кажеш всичко, което ти е знаеш. Всичко.

Кого е тренирал... как са се отнасяли към уроците... кой се е

представял успешно. Всичко.

Серена пребледня.

– Не мога – прошепна тя. – Това беше тайна. По заповед

на кралицата.

– Леля ми е мъртва – прекъсна я Ейдриън рязко. – Както

ти сама каза преди малко, може би говориш с бъдещата крали-

ца. – Това му спечели един кръвнишки поглед от Лиса.

Серена се поколеба, след което си пое дълбоко дъх.

– Мога да предоставя списък с имена. Обаче не помня

всичките. И нямам представа как са се справили. Зная само,

че доста от тях се отказаха. Грант имаше чувството, че Татяна

нарочно беше подбрала най-слабо желаещите да се занимават

с това.

Лиса ѝ стисна ръката.

– Благодаря ти. Много ти благодаря.

Серена все още изглеждаше измъчена от това, че ни бе раз-

крила секретна информация. Те винаги са на първо място –

този закон невинаги помагаше, когато се налагаше да останеш

едновременно предан на няколко господари.

– Но ще се наложи да ви дам списъка по-късно. Сега тук се

нуждаят от мен.

Серена се върна на поста си, а майка ми отново застана до

Лиса. Колкото до мен, аз се завърнах към моята реалност, в

колата, която тъкмо спираше. Примигнах, за да се съвзема и

да се ориентирам. Още един хотел. Като редовни посетите-

ли май вече заслужавахме да ни удостоят със златни членски

карти.

– Какво става?

– Ще спрем – обясни ми Дмитрий. – Трябва да починеш.

– Не, не искам да почивам. Трябва да продължим към крал-

ския двор. Трябва да заведем Джил там навреме, преди избора.

Първоначалната ни цел беше да открием Джил, за да може

Лиса да се сдобие с право на глас в Кралския съвет. След като

 397 

р и ш е л м и й д

научихме, че напредъкът на Лиса може да обърка изборите,

ние окончателно се убедихме, че изненадващото появяване на

сестра ѝ ще създаде невероятна сензация и недоверие в дру-