Последна саможертва

но тя беше толкова убедителна, като обясняваше как съм я

шокирала с предателството си, че мнозина останаха с убежде-

нието, че ако Лиса стане кралица, ще успее да поправи злото,

което аз бях сторила. При повдигането на този въпрос тя чес-

то прибягваше до внушението, с което успя да ги заблуди, че

напълно се разграничава от мен.

 392 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Толкова съм уморена от всичко това – каза Лиса на

Кристиан, когато се върнаха в стаята ѝ. Тук беше нейното

убежище от цялата лудница и сега тя лежеше на леглото в

неговите прегръдки. Майка ми също бе там, като дежурен

неин пазител. – Тази работа с номинирането ми се оказа

ужасна идея.

Кристиан я погали по косата.

– Не е така. Ейб ми каза, че изборът на новия ни монарх ще

се забави заради надигналата се шумотевица. Колкото и да се

оплакваш, зная, че си горда с това, че стигна толкова далеч.

Това беше самата истина. Изпитът с чашата намали канди-

датите наполовина. Останаха само пет кандидатури. Една от

тях беше Ариана Шелски, както и братовчедът на Даниела –

Руфъс Тарус. Лиса бе третата. Следваха Марк Лазар и Мари

Конта. Роналд Озера отпадна.

Сега заговори майка ми:

– Никога не съм виждала нещо подобно. Направо е неверо-

ятно колко много поддръжници успя да спечелиш. Кралският

съвет и останалите кралски фамилии не са длъжни да проме-

нят закона за възрастта. Но виковете на тълпите... както и въз-

можността да спечелят любовта на „простосмъртните“ може

да ти осигурят поддръжници сред кралските фамилии. Една

или две от тях, които не са особено популярни, очакват да по-

добрят репутацията си, ако застанат зад твоята кандидатура.

Засега обаче още се въздържат заради вероятността ти да не

успееш да спечелиш трона.

Лиса се вцепени.

– Да спечеля... това, реално погледнато, не е възможно,

нали? Ариана е сигурен победител... не е ли така? – Да спе-

чели трона, никога не е било част от този налудничав план,

ала сега, при толкова малко кандидати, натискът Ариана да

се възкачи на трона стана още по-силен. Доколкото Лиса бе

запозната, другите кандидати не демонстрираха готовност

да подобрят живота на мороите, затова Ариана трябваше

да спечели.

– И аз бих казала същото – каза Джанин. В гласа ѝ се про-

крадна гордост, доказваща колко е близка на фамилията Шел-

ски. – Ариана е блестяща и компетентна, а и повечето морои

 393 

р и ш е л м и й д

го знаят. Тя се отнася много добре към дампирите, много по-

добре от някои от останалите кандидати. И вече се изказа за

отмяна на закона за възрастта.

Стомахът на Лиса се сви на топка при мисълта за законите,

потискащи дампирите.

– Господи, надявам се тя да спечели. Не можем да позволим

всичко да пропадне.

Едно почукване на вратата накара майка ми да застане на-

щрек, в пълна бойна готовност, но Лиса ѝ каза:

– Това е Ейдриън.

– Е – промърмори Кристиан, – този път поне не избра най-

неподходящия момент.

Разбира се, още с влизането на гаджето ми нахлу и вече оби-

чайната за него миризма на тютюн и алкохол. Макар че, честно

казано, в момента пороците му бяха последната ми грижа. Но

продължаваше да ме гложди мисълта, че той се нуждае от мо-

ето лично присъствие, за да спазва добро поведение. Това ми

напомни признанието му, че аз съм неговата сила.

– Ставайте – подкани ги той. Изглеждаше много доволен от

себе си. – Трябва да направим едно посещение.

Лиса се надига леко озадачена.

– За какво говориш?

– Няма отново да си губя времето с Блейк Лазар – преду-

преди го Кристиан.

– Ставаме двама – увери го Ейдриън. – Имам по-добро

предложение. И по-привлекателно. Помниш ли как се чудеше

доколко Серена е била близка с Грант? – обърна се Ейдриън

към Лиса. – Е, изглежда сега може лично да я попиташ. Наме-

рих я. О, да, и тя ще се радва да се видите.

Майка ми смръщи чело.

– Според последното, което чух, Серена била изпратена

да преподава в някакво училище. Мисля, че е някъде по Из-

точното крайбрежие. – След нападението на стригоите, при

което бяха убити Грант и още няколко души, пазителите

решиха за известно време да освободят Серена от дежур-

ствата като телохранител. Тя беше единствената оцеляла

сред пазителите.

– Така е, но понеже сега учениците са в лятна ваканция, са

 394 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

я върнали обратно, за да помага при надзора на тълпите около

изборите. Сега дежури край предните порти.

Лиса и Кристиан се спогледаха.

– Трябва да поговорим с нея – възбудено заговори Лиса. –

Тя може да знае кого е обучавал тайно Грант.

– Това още не означава, че някой от учениците му е убил

Татяна – предупреди я майка ми.

– Не – кимна Лиса, – но може да има нещо общо, ако е

вярно написаното в писмото на Амброуз. Къде е тя сега? При

портите ли?

– Да – потвърди Ейдриън. – По всяка вероятност няма дори

да ни се наложи да ѝ купуваме нещо за пиене.

– Тогава да вървим. – Лиса се изправи и посегна към обув-

ките си.

– Сигурна ли си? – попита Кристиан. – Нали знаеш какво

ни очаква навън.

Лиса се поколеба. Сега за мороите беше късно през „нощ-

та“, но това не означаваше, че всички бяха в леглата си – осо-

бено край портите, където напоследък гъмжеше от народ.