Последна саможертва

само ми съобщиха, че „се погрижили“ за него. Не попитах за

повече подробности.

След това се върнахме на магистралата и поехме към крал-

ския двор. Соня и Дмитрий обмисляха различни варианти за

действие, когато пристигнем там. Тъй като аз все още оставах

заподозряна в убийство, планът предвиждаше Соня да придру-

жи Джил в кралския двор. Джил попита дали може да се обади

на родителите си, за да знаят, че е добре, но Дмитрий реши, че

би било твърде голям риск за сигурността ни. Соня каза, че ще

се опита да се свърже с Емили в съня ѝ, и Джил се успокои.

Докато пътувахме, реших да проверя Лиса. Фокусирането

на вниманието ми върху нея ми помагаше да забравя, за крат-

ко поне, мъчителната вина и празнотата, които усещах, ужаса

от това, което причиних на Виктор. Когато прониквах в съз-

нанието на Лиса, не бях себе си, а тъкмо сега най-голямото ми

желание бе да се измъкна от собствената си кожа.

Но и при Лиса нещата не бяха идеални. Както обикно-

вено, я измъчваха купища проблеми. Чувстваше се близо –

 390 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

толкова близо – до разкриването на убиеца на Татяна. Отго-

ворът сякаш беше под носа ѝ, само трябваше да се протегне

още малко и да го сграбчи. Пазителите бяха довлекли пор-

тиера Джо и след насилствено изтръгване на показания – те

си имаха свои методи, които не изискваха магически вну-

шения – той призна, че в нощта на убийство е видял в моята

сграда онзи морой с деформираната ръка. Никакво изтеза-

ние обаче не успя да застави портиера Джо да разкрие, че

му е било платено – от този морой или от Даниела Ивашков.

Призна само, че за известно време във въпросната нощ е бил

„позадрямал“, което обаче в никакъв случай не можеше да

се приеме като убедително доказателство, достатъчно да ме

спаси от обвинението.

Лиса притежаваше и писмото на Амброуз, в което се съ-

държаше прикрита заплаха към Татяна. Авторът на писмото

не беше съгласен със закона за възрастта, понеже бил пре-

калено мек, не одобряваше подкрепата на Татяна за използ-

ването на магията с духа и негодуваше срещу тайните тре-

нировки. Писмото може и да беше издържано в безупречно

учтив тон, но който го е написал, очевидно е таял дълбока

неприязън към кралицата. Това подкрепяше версиите за по-

литически мотив.

Разбира се, съществуваха още доста лични мотиви. В тази

объркана и мръсна игра бяха намесени Амброуз, Блейк и же-

ните, като всеки един от този списък можеше да е убиецът.

Лиса постоянно се измъчваше, че в списъка фигурира и Да-

ниела Ивашков, и не говореше за това пред Ейдриън. Един-

ственото оневиняващо я обстоятелство бе, че Даниела бе дала

подкупа, за да предпази сина си Ейдриън от неприятности, а

не за да уличи мен в престъплението. Другият подкуп, който

ме уличаваше, бе платен от загадъчния морой с деформирана-

та ръка. Ако Даниела беше убила Татяна, тя щеше да плати и

за двете лъжи на портиера Джо.

Освен това, естествено, съзнанието на Лиса беше обреме-

нено и с последния изпит. Въпросът. Въпросът, който сякаш

имаше толкова много отговори – и в същото време нито един.

Какво трябва да притежава една кралица, за да бъде добър

владетел? Кой знае защо, но това предизвикателство се оказа

 391 

р и ш е л м и й д

по-трудно от предишните изпити. При тях, така да се каже,

се намесваше някакъв практически компонент. А тук? Тук от

значение беше само нейният интелект. Не се изискваше да

пали огън. Нито да се изправи срещу страховете си.

Ядосваше се, че приемаше толкова на сериозно тази гла-

воблъсканица. Не се нуждаеше от още стрес, особено при се-

гашния развой на събитията. Животът ѝ можеше да бъде мно-

го по-прост, ако възприемаше изпитите само като средство за

печелене на време. В кралския двор непрестанно прииждаха

нови и нови посетители, желаещи да наблюдават избора на нов

владетел, като все повече и повече от тях – за нейно искрено

удивление – даваха подкрепата си за нея. Стигна се дори дотам, че Лиса почти не можеше да се появи някъде, без присъства-

щите там да започнат да скандират за „Дракона“ или бурно да

я приветстват като „възродената Александра“. А когато се раз-

пространи слухът за нападението срещу нея, поддръжниците ѝ

започнаха да изразяват подкрепата си още по-пламенно.

Но срещу Лиса, разбира се, имаше и силна опозиция. Най-

сериозното възражение срещу кандидатурата ѝ беше същото

онова от юридически характер – когато се стигне до избора на

новия монарх, тя няма да има правото да се съревновава. Друг

довод срещу нея беше възрастта ѝ. Твърде е млада, твърдяха

опонентите ѝ. Кой би желал едно хлапе да се възкачи на тро-

на? Но почитателите на Лиса не искаха и да чуят дори за тези

критики. Припомняха царуването на младата Александра, как-

то и чудесата, които Лиса бе сътворила, докато лекуваше чрез

магията си. Възрастта нямаше значение. Мороите се нуждаят

от млада кръв, крещяха те. Освен това настояваха за промяна

на избирателните закони.

Не бе изненадващо, че опонентите ѝ изтъкваха също и

фак та, че Лиса е свързана с убийцата на кралицата. Лично аз

очаквах това да е най-големият проблем за кандидатурата ѝ,