Последна саможертва

– Решили са да не предприемат никакви действия – отвърна

 23 

р и ш е л м и й д

Кристиан. Устните му се извиха презрително. – Е, имам пред-

вид наказание.

Таша кимна.

– Опитват се да прокарат идеята, че той просто е помислил,

че Роуз е в опасност, и е скочил да я защити, преди да разбере

какво всъщност става.

Сърцето ми спря. Дмитрий. Те говореха за Дмитрий.

За миг вече не бях с Лиса. Не бях в килията си. Вместо

това се върнах в деня на арестуването ми. Спорех с Дмитрий

в кафенето, възмущавах се от постоянния му отказ да говори

с мен, както и да продължим предишната си връзка. Тогава

реших, че съм приключила с него, че наистина всичко е свър-

шило и няма да му позволя да продължава да разкъсва сърце-

то ми. В този миг нахлуха пазителите, за да ме арестуват, и

въпреки всички твърдения на Дмитрий, че превръщането му в

стригой е унищожило способността му да обича, той реагира

със светкавична скорост в моя защита. Числеността им безна-

деждно надвишаваше нашата, ала на Дмитрий не му пукаше.

Изражението на лицето му – и свръхестествената ми способ-

ност да го разбирам – ми казаха всичко, което исках да зная.

Аз бях застрашена. Той трябваше да ме защити.

И наистина го стори. Сражава се като истински бог, какъв-

то беше, докато бяхме в академията „Свети Владимир“, когато

ме учеше как да се бия със стригоите. В онова кафене той

неутрализира повече пазители, отколкото някой някога го е

правил. Единственото, което го спря – и аз наистина вярвам,

че щеше да се бие до последния си дъх, – бе намесата ми.

Тогава не знаех какво става, нито защо цял легион пазители

е дошъл да ме арестува. Но осъзнах, че Дмитрий сериозно

застрашава и без това изключително несигурното си положе-

ние в кралския двор. Превръщането му от стригой отново в

дампир беше нещо нечувано и мнозина все още не му вярваха.

Умолявах Дмитрий да спре, повече изплашена за това, което

можеше да се случи на него, отколкото на мен. Тогава не подо-

зирах какво ме очаква.

Той беше дошъл на изслушването ми – под стража, – но

оттогава нито Лиса, нито аз го бяхме виждали. Лиса работеше

упорито, за да убеди всички, че не е отговорен за злодеяния-

 24 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

та, сторени, докато е бил стригой, боейки се, че отново ще го

заключат. Арестуването ми и вероятната ми екзекуция бяха

прецедент. При все това... не спирах да се чудя. Защо бе на-

правил всичко това? Защо бе рискувал живота си заради мен?

Дали бе инстинктивна реакция при заплаха? Дали го бе напра-

вил заради Лиса, на която след завръщането си се бе заклел

да помага, докато е жив, защото го бе освободила? Или го бе

направил просто защото все още имаше чувства към мен?

Все още не знаех отговора, но да го видя отново като сви-

репия воин Дмитрий от миналото ми... гледката съживи чув-

ствата, които отчаяно се опитвах да потисна. Естествено е

чувствата да не изчезнат веднага. За нещастие е нужно много

повече време да забравиш някого, който е рискувал живота си

заради теб.

Въпреки това думите на Кристиан и Таша ме изпълниха с

надежда за бъдещата съдба на Дмитрий. В крайна сметка аз не

бях единствената, която пристъпваше по тънката линия меж-

ду живота и смъртта. Онези, които бяха убедени, че Дмитрий

все още е стригой, искаха да го видят пронизан със сребърен

кол в сърцето.

– Отново го държат затворен – рече Кристиан. – Но не в

килия. Просто в стаята му, охраняван от неколцина пазачи. Не

искат да се мотае из двора, докато нещата не се уредят.

– Това е по-добре от затвора – призна Лиса.

– Въпреки това е абсурд! – сопна се Таша по-скоро на

себе си, отколкото на останалите. Двамата с Дмитрий са били

близки през годините и преди време тя искаше връзката им да

премине на друго ниво. Беше се примирила, че ще си останат

само приятели, но гневът ѝ от несправедливото отношение

към него беше силен като нашия. – Трябваше да го оставят на

мира веднага щом отново се превърна в дампир. След избори-

те ще направя всичко възможно, за да го освободят.

– Но това, което е странно... – Светлосините очи на Крис-

тиан се присвиха замислено. – Чухме, че Татяна е казала на

някои, преди да... преди да... – Кристиан се поколеба и поглед-

на смутено към Ейдриън. Това не беше характерно за Кристи-

ан, който обикновено не се стесняваше най-безцеремонно да

изразява мнението си на глас.

 25 

р и ш е л м и й д

– Преди да я убият – довърши с безизразен глас Ейдриън,

без да ги поглежда. – Продължавай.

Кристиан преглътна.

– Хм, да. Предполагам – не и публично – тя е заявила, че

наистина вярва, че Дмитрий отново е дампир. Възнамерявала е

да му помогне да го приемат, след като се уредят другите неща.

„Другите неща“ беше декретът за възрастта, който се спо-

менаваше в бележката на Татяна, според който, след като на-

вършат шестнадесет години, дампирите трябваше да бъдат

задължени да се дипломират и да станат пазители. Това ме

вбесяваше, но както толкова много други неща в момента...

ами, засега трябваше да почака.

Ейдриън издаде странен звук, сякаш се прокашляше.

– Не е вярно.

Кристиан сви рамене.

– Доста от съветниците ѝ казват, че е вярно. Поне такъв е

слухът.

– На мен също ми е трудно да повярвам – обърна се Таша