– Това – рече баща ми, преди да си тръгне – е нещо, което
се опитвам да открия.
– Но ти самият каза току-що, че не разполагаме с време!
Ейб! – Не исках да си тръгва. Не исках да остана сама със
страховете си. – Няма начин да се справим с това!
– Не забравяй какво ти казах в съдебната зала! – извика ми
той в отговор.
Изчезна от погледа ми и аз се отпуснах отново върху лег-
лото, припомняйки си онзи ден в съда. В края на изслушва-
нето той ми заяви – съвсем категорично, – че няма да бъда
екзекутирана. Дори няма да стигна до процес. Ейб Мазур не
беше от тези, които дават напразни обещания, но започвах да
си мисля, че дори неговите възможности имат граници, особе-
но след като имаше промени в срока.
Погледнах отново към смачкания лист в ръката си и го разгъ-
нах. Него също бях получила в съдебната зала. Беше ми даден
тайно от Амброуз – слуга на Татяна и нейна сексуална играчка.
16
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Думите не се бяха променили за стоте пъти, които ги бях
чела, нито въпросите, които повдигаха. Дали бележката беше
истинска? Наистина ли Татяна я бе написала? Дали тя – въ-
преки проявеното враждебно отношение – ми е вярвала дос-
татъчно, за да ми сподели тази опасна истина? Имаше двана-
десет кралски фамилии, които решаваха съдбата на мороите,
но всъщност бяха единадесет. Лиса беше последната в рода
си и след като нямаше друг представител на фамилията Дра-
гомир, според закона на мороите тя нямаше право да участва
в съвета и да гласува, когато членовете му вземат решения.
Вече бяха създадени някои доста лоши закони, а ако бележка-
та беше истинска, предстояха да се приемат още такива. Лиса
можеше да се бори с тези закони и на някои това никак не
им харесваше – някои, които вече бяха демонстрирали готов-
ността си да убиват.
Още един Драгомир.
Още един Драгомир означаваше, че Лиса ще може да гла-
сува. А още един глас в съвета би могъл да промени толко-
ва много. Би могъл да промени света на мороите. Би могъл
17
р и ш е л м и й д
да промени моя свят – като да кажем, дали ще бъда призната
за виновна или не. И със сигурност щеше да промени света
на Лиса. През цялото това време тя смяташе, че е сама. Но
все пак... Запитах се притеснено дали тя би се зарадвала на
една полусестра или един полубрат. Аз бях приела, че баща
ми е мошеник, но Лиса винаги бе поставяла своя на пиедес-
тал, вярваше, че е съвършен. Тази новина щеше да бъде шок
за нея и макар че през целия си живот се бях обучавала да я
предпазвам от всякаква физическа заплаха, започвах да ми-
сля, че съществуват и други неща, от които трябваше да бъде
защитавана.