Последна саможертва

към Ейдриън. Тя никога не бе одобрявала политическите въз-

гледи на Татяна и неведнъж се е изказвала яростно против тях.

За разлика от нея, недоверието на Ейдриън нямаше политиче-

ски мотиви. Той просто се ръководеше от представата, която

винаги бе имал за своята леля. А и тя не бе дала никакъв знак, че иска да помогне на Дмитрий да възвърне предишното си

положение.

Ейдриън не каза нищо повече, но аз знаех, че тази тема

е разпалила искрите на ревността у него. Бях му казала, че

Дмитрий е останал в миналото и че съм готова да продължа

напред, но Ейдриън – също като мен – несъмнено си задава-

ше въпроси относно мотивите, които стояха зад рицарската

защита на Дмитрий.

Лиса започна да прави предположения как биха могли да

измъкнат Дмитрий от домашния арест, когато продавачката се

върна с цял куп рокли, които очевидно не одобряваше. Прия-

телката ми прехапа устни и замълча. Явно бе решила, че по-

ложението на Дмитрий е нещо, с което ще се справи по-късно.

Вместо това се приготви да пробва дрехите и да изиграе роля-

та си на добрата малка принцеса.

 26 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

При вида на дрехите Ейдриън живна.

– Има ли дрешки с презрамки?

Върнах се в килията си, за да размишлявам върху проблеми-

те, които не спираха да изникват. Тревожех се за Ейдриън и за

Дмитрий. Тревожех се за себе си. Освен това се тревожех и за

този така наречен „изгубен“ Драгомир. Започвах да вярвам, че

историята е истинска, но не можех да сторя нищо, което напра-

во ме отчайваше. Щом ставаше въпрос за Лиса, исках да дейст-

вам незабавно. Татяна ми бе казала в писмото си да внимавам с

кого ще споделя тази информация. Дали не трябва да възложа

мисията на някой друг? Исках аз да се заема с решаването на

проблема, но решетките и задушаващите стени около мен бяха

достатъчно убедителен аргумент, че за известно време няма да

мога да се заема с нищо, нито дори със собствения си живот.

Две седмици!

Нуждаех се от нещо, което да ме разсее, затова реших да

забравя за всичко и се зачетох в книгата на Ейб, която, както

и очаквах, се оказа точно историята на несправедливо осъ-

ден и затворен. Беше много добра и ме накара да осъзная, че

фалшифицирането на смъртта ми очевидно няма да е най-под-

ходящият метод за бягство. Книгата неочаквано събуди стари

спомени. Студени тръпки пробягаха по гърба ми, когато си

припомних какво ми каза една жена морой на име Ронда, кога-

то ми гледа на карти Таро. Тя беше леля на Амброуз и една от

картите, които изтегли, представляваше сноп мечове и жена,

завързана за един от тях. Несправедлив затвор. Обвинения.

Клевета. Наистина започвах да мразя онези карти. Винаги

съм твърдяла, че са шашма, обаче те притежаваха дразнещата

тенденция всеки път да предсказват. Последната от картите

при гледането ѝ показваше пътуване, но закъде? Истински за-

твор? Моята екзекуция?

Въпроси без отговори. Добре дошли в моя свят. Лишена в

момента от възможността да действам, реших, че не е зле да

се опитам да си почина. Изтегнах се върху арестантската кой-

ка и се опитах да прогоня постоянните си тревоги. Не беше

лесно. Всеки път щом затворех очи, виждах съдията да удря

с чукчето, осъждайки ме на смърт. Видях името си в учебни-

ците по история, но не като пример за герой, а като предател.

 27 

р и ш е л м и й д

Докато лежах там, давейки се в собствения си страх, се за-

мислих за Дмитрий. Представих си твърдия му поглед и ся-

каш чух гласа му, докато ме наставляваше. Не се тревожи за

това, което не можеш да промениш. Почивай, когато мо-

жеш, за да си готова за предстоящи битки. Въображаемият

съвет ме успокои. Най-сетне сънят ме обори, тежък и дълбок.

През тази седмица доста се бях въртяла в леглото, така че ис-

тинската почивка бе добре дошла.

И тогава.... се събудих.

Изправих се в леглото, сърцето ми бясно препускаше.

Озърнах се наоколо, търсех опасност – каквато и да е заплаха,

която може да ме е сепнала от съня ми. Нямаше нищо. Мрак.

Тишина. Лекото проскърцване на стола по-надолу в коридора

ми подсказа, че пазачите ми още са наоколо.

Връзката, осъзнах. Връзката ме бе събудила. Бях почув-

ствала остър и силен изблик на... какво? Тревога. Прилив на

адреналин. Заля ме паника и аз проникнах по-дълбоко в съз-

нанието на Лиса, опитвайки се да разбера какво бе причинило

толкова мощна вълна на емоции у нея.

Това, което открих беше... нищо.

Връзката бе изчезнала.

 28 

Г л а в а 3

Е, не беше точно изчезнала.

Притъпена. Подобно нещо се бе случило и непосред-

ствено след като Дмитрий беше превърнат от стригой

обратно в дампир. Магията бе толкова силна, че бе „изгорила“

нашата връзка. Но сега нямаше избухване на магия. По-скоро

сякаш потискането на връзката беше съзнателно предизвика-

но от Лиса. Както винаги, аз все още усещах, че тя е жива, че е

добре. Така че какво ми пречеше да я почувствам по-ясно? Тя

не спеше, защото долавях, че от другата страна на тази стена

съзнанието ѝ е будно. Духът беше там, криеше я от мен... по

нейна воля.