Последна саможертва

- Съжалявам... не исках да ти се нахвърлям така. Просто се стреснах. - Тя се поколеба няколко секунди, сетне кимна в знак, че приема извинението ми. Страхът изчезна от лицето и и аз видях, че нещо друго я притеснява. - Какво не е наред? -попитах. След като все още бяхме живи, а Соня все още вързана, нещата не можеха да са чак толкова лоши, нали?

Сидни отстъпи назад и скръсти ръце.

- Виктор Дашков и брат му са тук.

ГЛАВА 18

Изстрелях се с такава бързина от леглото, че едва не паднах. Главата още ме болеше, но вече не се чувствах замаяна, което, за щастие, означаваше, че наистина нямах мозъчно сътресение. Преди да изляза от спалнята на Соня, погледнах към часовника и разбрах, че съм била в главата на Лиса няколко часа. Изпитът е бил много по-дълъг, отколкото ми се е сторило.

В дневната заварих почти комична картинка. Виктор и Робърт стояха там, от плът и кръв, оглеждайки се наоколо. Този път дори Робърт изглеждаше в час. Само че, докато Виктор изучаваше всичко по типичния си пресметлив начин, вниманието на Робърт бе изцяло съсредоточено върху Соня. Очите му се бяха ококорили от изумление. Междувременно Дмитрий не бе мръднал от мястото си до Соня, като колът оставаше опрян до гърлото и. От позата и зоркия му поглед ставаше ясно, че гледаше на двамата братя като на нова заплаха и се опитваше - което бе невъзможно - да следи за всичко. Изглеждаше облекчен да ме види, доволен от подкреплението.

Омотаната във веригата Соня бе застинала напълно неподвижно, което никак не ми харесваше. Привидната и кротост ме изпълни с подозрението, че замисля нещо. Очите и бяха присвити.

Цялата ситуация беше напрегната и опасна, но докато изучавах Виктор по-внимателно, една мъничка част от мен изпита задоволство. Срещите ни в сънищата бяха измамни. Както аз можех да променям външността си, така и Виктор бе направил така, че да изглежда по-силен и по-здрав, отколкото бе в действителност. Възрастта, болестта и животът на беглец си бяха казали своето. Около очите му имаше тъмни кръгове, а сивеещата му коса бе оредяла за последния месец. Изглеждаше изпит и уморен, но знаех, че все още е опасен.

- И така - подех с ръце на кръста, - значи успяхте да ни намерите.

- В този град има само едно езеро - отвърна Виктор. - Една синя къща. Ти може да се затрудняваш с подобни указания, но за нас, останалите, е лесно.

- Е, щом си толкова умен, какъв е планът ти? - попитах, като се опитвах да печеля време, докато трескаво се чудех какъв е моят план. Исках да заловя Виктор и Робърт, но не знаех как. Тъй като трябваше да разпределим вниманието си между братята и Соня, двамата с Дмитрий не можехме да действаме в екип. Искаше ми се да разполагаме с още една верига. Освен че трябваше физически да подчиним братята Дашков, налагаше се да им попречим да използват и магия.

- След като ти си толкова умна - парира Виктор, - предполагам, че вече си получила нужната информация.

Посочих към Соня.

- Тя не е особено общителна.

Виктор насочи поглед към нея.

- Соня Карп, променила си се от последната ни среща.

- Ще ви убия всички - изръмжа тя. - И ще ви изпия един по един. Обикновено щях да започна с човека и да продължа с мороите, но... - Погледна към Дмитрий и мен с изкривено от бяс лице. - Мисля, че ще оставя вас двамата за последно и ще източа кръвта ви в адски мъчения. - Млъкна и додаде почти комично: - Вие най-много ме дразните.

- Да не би всички стригои да се обучават в един и същ военен лагер и да научават едни и същи заплахи? Истинско чудо е, че не се и кискате за по-зловещ ефект. - Извърнах се към Виктор. - Виждаш ли? Не е толкова лесно. Опитахме всичко. Побой, мъчения. Сидни изброи имената на всичките и роднини. Никаква реакция.

Виктор за пръв път се вгледа в Сидни.

- Така. Вашият личен алхимик.

Сидни не помръдна. Знаех, че сигурно е изплашена до смърт да се озове лице в лице не само с вампир, но и с опасен престъпник. Трябва обаче да и призная, че срещна погледа му, без да трепне.

- Млада е - промърмори Виктор замислено. - Но разбира се, че трябва да е такава. Предполагам, това е единствената причина да успеете да я манипулирате, така че да участва в тази малка лудория.

- Аз съм тук по собствено желание - отвърна Сидни. Изражението и оставаше спокойно и уверено. - Никой не ме е манипулирал. - В този момент изнудването на Ейб не беше важно.

- Виж, ако ще ме измъчваш с тъпите си забележки, по-добре да беше продължил с посещенията си в съня ми - срязах го аз. - Ако не можеш да предложиш нищо полезно, по-добре се махай оттук и ни остави да чакаме, докато гладът омаломо-щи Соня. - И под махай се оттук имах предвид: въобразявайте си, че ще си тръгнете, но всъщност ще ударя главите ви една в друга и ще ви завлека обратно при пазителите.