Последна саможертва

Скъпа Татяна,

Последното развитие на събитията е донякъде изненадващо. Смятах, че всички сме съгласни, че сигурността на нашия народ изисква много повече от това, да се намали възрастта на пазителите. Позволихме прекалено много от тях да си прахосват времето, особено момичетата. Ако предприемеш необходимите действия за връщането им в строя — а ти много добре знаеш какво имам предвид, — редиците на пазителите чувствително ще укрепнат. Сегашният закон е напълно неподходящ, особено след като се уверихме в провала на „тренировъчния“ ти експеримент.

Също толкова шокираща е новината, че замисляш да освободиш охраната на Дмитрий Беликов. Не разбирам какво точно става, но не можеш да се доверяваш само на външни признаци. Може да се окаже, че си пуснала на свобода едно чудовище — или най-малкото шпионин — сред нас. Той би трябвало да бъде държан под по-строга охрана, отколкото е в момента.

Всъщност продължаващата ти подкрепа за изучаването на магията на духа създава само неприятности и несъмнено е причината да се стигне до тази неестествена ситуация. Вярвам, че е имало причина този магически елемент да е бил изгубен за нас от толкова векове. Нашите предшественици са осъзнали навремето колко е опасен и са го заклеймили. Ейвъри Лазар е ярко доказателство за това, а твоето дете чудо, Василиса Драгомир, сигурно ще я последва. Като окуражаваш Василиса, ти всъщност подпомагаш упадъка на фамилията Драгомир — древна родословна линия, заслужаваща да угасне с достойнство в нашата история, а не да бъде опозорена от някаква душевна болест. Подкрепата ти за нея може да изложи на риск и собствения ти племенник, на което никой от нас не желае да става свидетел.

Съжалявам, че те обременявам с толкова много упреци, защото продължавам да се отнасям с най-дълбока почит към теб и уважение към умението ти да управляваш толкова много години нашия народ. Сигурна съм, че скоро ще стигнеш до най-подходящите решения, макар да се боя, че мнозина не споделят моята увереност в теб. Носят се слухове, че народът може да се опита сам да реши проблемите си, и аз се опасявам какво може да последва.

Писмото беше напечатано на принтер, нямаше подпис. За миг Лиса не успя да го осмисли изцяло, защото беше напълно погълната от частта за опозоряването и упадъка на фамилията Драгомир. Това беше много близо до видението й по време на изпита.

Кристиан й помогна да се съвземе и върне към реалността.

— Да. Ясно е, че Татяна е имала врагове. Но мисля, че това вече е очевидно на този етап от играта.

— От кого е това писмо? — попита Ейдриън сърдито. Лицето му бе потъмняло. Изглеждаше вбесен от тази едва прикрита заплаха към леля му.

— Не зная — отвърна Амброуз. — Просто го открих сред останалите документи. Може би дори тя не е знаела от кого е изпратено.

Лиса кимна в знак на съгласие.

— Писмото определено изглежда анонимно… но все пак имам усещането, че е от някого, когото Татяна е познавала добре.