Последна саможертва

Еди го бяха извикали, за да помага на други пазители, въпреки протестите му, че е ескорт на Лиса. Затова само Таша и Кристиан придружиха Лиса при връщането й в стаята й. Е, всъщност не бяха само те. Един пазител, чието име беше Етан Мур, се присъедини към тях — същият, заради когото Ейб се бе пошегувал с Таша. Ейб понякога преувеличаваше, но в случая беше съвсем прав. Етан изглеждаше як и корав като всеки пазител, но от войнственото му поведение не оставаше дори следа, когато погледът му се спираше върху Таша. Той я обожаваше. Тя очевидно също го харесваше и дори си позволяваше да флиртува е него — за неудобство на Кристиан. Според мен беше много мило. Някои мъже вероятно не биха се приближили до Таша заради белезите й. Беше приятно да видиш някой, който я оценява според характера й, независимо колко се отвращаваше Кристиан от мисълта, че някой може да е гадже на леля му. Освен това ми харесваше да видя Кристиан толкова измъчен. Малко страдание щеше да му се отрази добре.

Етан и Таша оставиха Лиса веднага щом тя се озова в безопасност в стаята си. След няколко минути Еди се върна, като изръмжа нещо за това, как го забавили с някаква „скапана задача“, след като много добре знаели, че имал да върши доста по-важна работа. Очевидно яко се беше разбеснял, защото накрая го освободили и той бе хукнал към Лиса. Беше се появил при нея точно десет минути преди един пратеник да донесе бележката от Амброуз, което се оказа щастливо подреждане на обстоятелствата. Ако бе закъснял и заварил стаята й празна, Еди щеше да полудее от тревога. Дори можеше да си помисли, че някой стригой я е отвлякъл, защото не е бил на поста си.

Именно тази поредица от събития доведе до това, което се случваше сега: Лиса и тримата й придружители отиваха на тайната среща с Амброуз.

— Подранила си — каза й той, като ги пусна вътре, преди Лиса да почука втори път. Това беше личната стая на Амброуз, а не някой пищно обзаведен салон за прием на клиенти. Напомняше на стаите от спалното помещение, но беше много изискано подредена. По-изискано от всичко, което дотогава бях виждала. Вниманието на Лиса бе съсредоточено изцяло върху Амброуз, затова само бегло, с крайчеца на окото си зърна как Еди огледа набързо стаята. Аз лично бях доволна, че той отново се бе върнал на своя пост, и предположих, че не се доверяваше много на Амброуз — или на който и да било друг извън най-близкото ни обкръжение.

— Какво става? — попита Лиса веднага щом Амброуз затвори вратата зад гърба си. — Защо бе нужна тази спешна среща?

— Защото искам да ти покажа нещо — отговори й той. Върху леглото му бе струпана купчина документи. Той се приближи и взе този, който бе най-отгоре. — Помниш ли, когато ти споменах, че са заключили вещите на Татяна? Е, сега вече всичко е проверено и ги върнаха. — Ейдриън се помръдна притеснено. Отново само аз го забелязах. — Тя имаше сейф, в който пазеше по-важните документи. Очевидно онези, които е трябвало да останат тайни. И…

— И? — подкани го Лиса.

— И реших, че никой не трябва да ги намери — продължи Амброуз. — Не знаех за какво се отнасят повечето от тях, но щом тя е пожелала да останат в тайна… просто си казах, че такива трябва да си останат. Знаех комбинацията на сейфа й и… ги откраднах. — По лицето му се изписа угризение, но не каквото би трябвало да изпитва един убиец. Беше само чувство на вина заради кражбата.

Лиса го изгледа нетърпеливо.

— И?

— Никой от тези документи не е свързан с това, което търсиш… освен може би този. — Подаде й един лист. Ейдриън и Кристиан веднага я наобиколиха.