Последна саможертва

Така че след пристигането на захранващата и нейния охранител Соня беше първа по ред за кръвта. Дмитрий и аз трябваше да останем на горния етаж. С помощта на илюзията на духа Соня и Робърт успяха да прикрият от захранващата само истинската самоличност на Робърт и Виктор. Да променят мен и Дмитрий, щеше да им е нужна много повече сила, а имайки предвид, че тъкмо ние бяхме най-издирваните, беше жизненоважно да не се поемат никакви рискове.

Това, че се налагаше да оставим братята без надзор, притесняваше Дмитрий и мен, но те изглеждаха прекалено зажаднели за кръв, за да предприемат нещо. А и без това двамата с Дмитрий искахме да се изкъпем, защото тази сутрин не ни бе останало време да си вземем душ. Хвърлихме ези-тура и на мен ми се падна да съм първа. Но чак след като приключих с душа и започнах да ровя из багажа си, установих, че съм останала без комплекта си от чисти дрехи за смяна при извънредни случаи, така че трябваше да се задоволя с роклята, която Сидни бе напъхала в раницата ми. Присвих устни в недоволна гримаса, но си казах, че няма кой знае колко да ми навреди, ако една вечер облека рокля. Нямахме какво друго да правим, освен да чакаме до утрешното ни заминаване. Може би, преди да тръгнем, Емили ще ми позволи да изпера някои от дрехите си. След като придадох приличен вид на косата си с помощта на сешоара, отново се почувствах част от цивилизацията.

Със Сидни си поделихме едната стая за гости, а братята заеха другата. Соня трябваше да остане в стаята на Джил, докато на Дмитрий предложиха дивана. Не се съмнявах нито за секунда, че след като всички в къщата заспят, той ще продължи да дебне в коридорите, а аз ще се редувам с него на смени. В момента той още не беше излязъл от душа, затова се измъкнах в коридора и надникнах надолу през парапета, за да проверя какво става на долния етаж. Всички останали — членовете на семейство Мастрано, Соня и братята — се бяха събрали край захранващата и нейния охранител. Не забелязах нищо нередно. Успокоена, се върнах в стаята си и използвах принудителната пауза, за да проверя какво става с Лиса.

След стихването на първоначалната й възбуда от успешно взетия изпит, усетих, че е спокойна, и предположих, че най-после е заспала. Но не. Не си беше легнала. Заедно с Еди и Кристиан беше отишла да посети Ейдриън. Осъзнах, че именно тя го бе събудила от съня, който двамата споделяхме, докато пътувах в колата. Прегледах набързо спомените на Лиса от последните събития и разбрах какво се бе случило, откакто Ейдриън се бе разделил с мен и се бе запътил с клатушкане да отвори вратата.

— Какво става? — попита той, като огледа гостите си. — Току-що сънувах много приятен сън.

— Нуждая се от теб — каза Лиса.

— Често чувам това от жените — отбеляза Ейдриън. Кристиан изсумтя недоволно, но по устните на Еди пробягна мимолетна усмивка, въпреки стегнатата му поза на пазител.

— Говоря сериозно — скастри го Лиса. — Току-що получих съобщение от Амброуз. Имал да ни каже нещо важно и… не зная. Още не съм сигурна каква е била ролята му във всички тези събития. Искам още един чифт очи да го наблюдават. Искам и мнението ти.

— Е, това не го чувам често — призна Ейдриън.

Честно казано, беше истинско чудо, че все още някой можеше изобщо да спи, имайки предвид колко често ни измъкваха от съня. Все пак Ейдриън се облече бързо и въпреки лекомислените му коментари бях убедена, че се интересува от всичко, свързано с изчистването на името ми. Но не бях сигурна дали ще разкаже на някого за бъркотията, в която сама се бях насадила, след като се бях изпуснала и му бях разкрила част от истинските си занимания.

Приятелите ми забързаха към сградата, която бяха посетили преди — онази, в която Амброуз живееше и работеше. Кралският двор се беше събудил и навън бе доста оживено. Несъмнено повечето изгаряха от нетърпение да узнаят как е преминал вторият изпит за бъдещия монарх. В интерес на истината неколцина зърнаха Лиса и нададоха приветствени възгласи.

Тази нощ издържах още един изпит — сподели тя с Ейдриън, след като един от насъбралите се навън я поздрави. — Беше неочакван за мен.

Ейдриън се поколеба и аз зачаках да й признае, че вече го беше научил от мен. Чаках също да й съобщи шокиращите новини за настоящите ми спътници и за новото ми местонахождение.

— И как мина? — попита той вместо това.

— Взех го — лаконично го уведоми тя. — Само това има значение.

Не можа да му разкаже за множеството, което я бе поздравило, за десетките приветстващи, които я подкрепиха не само формално, а защото действително вярваха в нея. Сред тях бяха Таша, Мия и още няколко изненадващо появили се нейни приятели от Академията. Всички й се усмихваха окуражително. Дори и Даниела, която бе там, за да изчака появата на Руфъс, поздрави неохотно Лиса, макар че не успя да прикрие изненадата си от успеха й. Цялото преживяване беше дотолкова сюрреалистично, че Лиса искаше само час по-скоро да се измъкне оттам.