Последна саможертва

— Не им се подмазвай — посъветва Кристиан Лиса, докато преминаваха покрай една особено шумна група, която веднага забеляза появата на Лиса. — Ти си номинирана за кралица. Дръж се като такава. Заслужаваш го. Ти си последната от фамилията Драгомир. Дъщеря на славен род.

Лиса го стрелна с поглед за миг, слисана от свирепата нотка в гласа му — както и от това, че той действително вярваше в думите си. Сетне изправи снага, обърна се към почитателите си, усмихна им се и помаха ръка, с което още повече ги взриви. Възприемай го насериозно, напомни си тя. В никакъв случай не трябва да опозоряваш фамилията си.

Накрая се оказа, че е по-лесно да си пробие път сред тълпата, отколкото да разговаря насаме със Серена. Пазителите настояваха Серена да остане на поста си, но майка ми поговори набързо с началника на дежурния екип. Джанин му напомни колко важна е ролята на Лиса и му предложи за няколко минути тя да замества Серена.

Серена отдавна се беше излекувала от раните, получени при нападението на стригоите. Тя беше на моите години, русокоса и красива. Не скри колко е изненадана от срещата с бившата си повереница.

— Принцесо — рече, строго спазвайки формалностите. — С какво мога да ви помогна?

Лиса издърпа Серена настрани от множеството пазители, разговарящи в момента с шофьорите морой, наредени на опашка пред портата.

— Можеш да ми казваш Лиса, знаеш това. В края на краищата нали ти ме научи да пробождам възглавници.

Серена леко се усмихна.

— Нещата се промениха. Вие може да сте следващата ни кралица.

Лиса сви устни в гримаса.

— Едва ли. — Особено след като нямам никаква идея как да отговоря на онзи въпрос, помисли си тя. — Нуждая се от помощта ти. Двамата с Грант сте прекарвали доста време заедно… Той спомена ли ти, че е тренирал морой по поръчение на Татяна? Нещо като тайни уроци по бойни изкуства?

Лицето на Серена издаде отговора, особено след като побърза да отклони поглед.

— Нямам право да говоря за това. Той дори не биваше да го споделя с мен.

Лиса възбудено сграбчи за рамото Серена, която се стресна.

— Трябва да ми кажеш всичко, което ти е знаеш. Всичко. Кого е тренирал… как са се отнасяли към уроците… кой се е представял успешно. Всичко.

Серена пребледня.

— Не мога — прошепна тя. — Това беше тайна. По заповед на кралицата.

— Леля ми е мъртва — прекъсна я Ейдриън рязко. — Както ти сама каза преди малко, може би говориш с бъдещата кралица. — Това му спечели един кръвнишки поглед от Лиса.

Серена се поколеба, след което си пое дълбоко дъх.

— Мога да предоставя списък с имена. Обаче не помня всичките. И нямам представа как са се справили. Зная само, че доста от тях се отказаха. Грант имаше чувството, че Татяна нарочно беше подбрала най-слабо желаещите да се занимават с това.

Лиса й стисна ръката.

— Благодаря ти. Много ти благодаря.

Серена все още изглеждаше измъчена от това, че ни бе разкрила секретна информация. Те винаги са на първо място — този закон невинаги помагаше, когато се налагаше да останеш едновременно предан на няколко господари.

— Но ще се наложи да ви дам списъка по-късно. Сега тук се нуждаят от мен.

Серена се върна на поста си, а майка ми отново застана до Лиса.

Колкото до мен, аз се завърнах към моята реалност, в колата, която тъкмо спираше. Примигнах, за да се съвзема и да се ориентирам. Още един хотел. Като редовни посетители май вече заслужавахме да ни удостоят със златни членски карти.

— Какво става?

— Ще спрем — обясни ми Дмитрий. — Трябва да починеш.

— Не, не искам да почивам. Трябва да продължим към кралския двор. Трябва да заведем Джил там навреме, преди избора.

Първоначалната ни цел беше да открием Джил, за да може Лиса да се сдобие с право на глас в Кралския съвет. След като научихме, че напредъкът на Лиса може да обърка изборите, ние окончателно се убедихме, че изненадващото появяване на сестра й ще създаде невероятна сензация и недоверие в другите кандидати. Един генетичен тест щеше да премахне всички съмнения и щеше да осигури правото на Лиса да гласува. Най-важното обаче бе, че първоначалното объркване щеше да ни осигури времето, от което така отчаяно се нуждаехме, за да открием убиеца. Макар че моите приятели събираха все повече свидетелства, още нямаха ясна хипотеза за това, кой е виновникът за смъртта на Татяна.

Дмитрий ме изгледа с онзи поглед, който мълчаливо казваше:_Не се опитвай да ме лъжеш._

— Ти току-що беше с Лиса. Започна ли вече изборът на монарх?

— Не.

— Тогава трябва да починеш.

— Добре съм — озъбих му се аз.

Но тези глупаци въобще не ме изслушаха. Регистрирането в хотела се усложняваше от това, че никой от нас нямаше кредитна карта, а според политиката на хотела не се приемаха пари в брой. Соня успя да внуши на служителя на рецепцията, че тъкмо това беше политиката на хотела, и не след дълго ние бяхме настанени в две съседни стаи.

— Остави ме аз да поговоря с нея — промърмори Дмитрий на Соня. — Мога да се справя.